За животните

Калинките (Coccinellidae) са включващо над 5 000 вида семейство насекоми, разпространено в по-голямата част от света, като на много места това е станало вследствие на разселване от човека, с цел растителна защита. Те са характерни за почти всички земеделски региони на страните с умерен и тропически климат. Тези бръмбари се хранят се главно с листни и щитовидни въшки, освен това плашат останалите насекоми с неприятната за тях миризма, която отделят, когато се почувстват в опасност. Същевременно ларвите на калинките, особено при липса на друга храна, са силно агресивни и към другите ларви на калинки и в определени случаи ларвите на един вид могат да представляват заплаха за самото съществуване на друг вид калинки; например арлекинът (Harmonia axyridis) – за най-разпространена в България седемточковата калинка (Coccinella septempunctata). Съществуват и някои видове калинки, като оранжевата калинка от подсемейство Epilachninae, които приемат растителна храна и дори могат да бъдат определени като леки селскостопански вредители, които се хранят с листата на житни растения, картофи, бобови растения и други. Понякога популацията се увеличава главоломно, – основно в периоди, когато естествените им врагове, например паразитоидните оси, които нападат яйцата им, са малко. Когато това се случи, тези калинки могат да нанесат сериозни щети върху реколтата.

Костенурките (Testudines) са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна коруба (черупка).

Това са най-примитивните сред всички съществуващи земноводни, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни кост

енурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.

Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.

Китовете са едри морски бозайници от разред Китоподобни (Cetacea), който включва още делфините и други. Китовете са най-големите известни животни
в света. Тялото им достига на дължина от 3,5 m при най-дребните видове до около 30 m (при тегло около 160 тона) при най-едрите.

Любопитно

Цялата публикация „Кит“

Обикновеният делфин (Delphinus delphis), наричан още белокоремен делфин, е морски бозайник от разред Китоподобни. Среща се и в България.

 Тяло

Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник. Интересно е, че през октомври 2006  г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Цялата публикация „Делфин“