Калинките (Coccinellidae) са включващо над 5 000 вида семейство насекоми, разпространено в по-голямата част от света, като на много места това е станало вследствие на разселване от човека, с цел растителна защита. Те са характерни за почти всички земеделски региони на страните с умерен и тропически климат. Тези бръмбари се хранят се главно с листни и щитовидни въшки, освен това плашат останалите насекоми с неприятната за тях миризма, която отделят, когато се почувстват в опасност. Същевременно ларвите на калинките, особено при липса на друга храна, са силно агресивни и към другите ларви на калинки и в определени случаи ларвите на един вид могат да представляват заплаха за самото съществуване на друг вид калинки; например арлекинът (Harmonia axyridis) – за най-разпространена в България седемточковата калинка (Coccinella septempunctata). Съществуват и някои видове калинки, като оранжевата калинка от подсемейство Epilachninae, които приемат растителна храна и дори могат да бъдат определени като леки селскостопански вредители, които се хранят с листата на житни растения, картофи, бобови растения и други. Понякога популацията се увеличава главоломно, – основно в периоди, когато естествените им врагове, например паразитоидните оси, които нападат яйцата им, са малко. Когато това се случи, тези калинки могат да нанесат сериозни щети върху реколтата.
Автор: gretamihaylovwaa99
Пеперуди
Пеперудите (Lepidoptera) наричани още „Люспестокрили“ или „Люспокрили“ са разред летящи насекоми. Разредът включва също така нощните пеперуди и молците. Често бива разделян на две групи (подразреди, инфраразреди, суперсемейства или по-рядко надсемейства според различните автори), обединяващи нощни пеперуди и молци в едната и дневни пеперуди в другата.
Крилете са 2 двойки с размах от 55 mm до 30 cm, покрити с различно оцветени люспи. Развитието е с пълна метаморфоза, т.е. пеперудите минават през четири етапа по време на своето развитие:
- яйце
- ларва, известна още като гъсеница
- какавида
- възрастна пеперуда (имаго)
Костенурки
Костенурките (Testudines) са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите (преди 200 милиона години). Те са влечуги от разред Testudines (Костенурки), наричан също Chelonia и имат характерна коруба (черупка).
Това са най-примитивните сред всички съществуващи земноводни, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове (сухоземни кост
енурки), обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени (морски костенурки) или сладки води (сладководни костенурки). Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 кг.
Змии
Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.
Кит
Китовете са едри морски бозайници от разред Китоподобни (Cetacea), който включва още делфините и други. Китовете са най-големите известни животни
в света. Тялото им достига на дължина от 3,5 m при най-дребните видове до около 30 m (при тегло около 160 тона) при най-едрите.
Любопитно
Делфин
Обикновеният делфин (Delphinus delphis), наричан още белокоремен делфин, е морски бозайник от разред Китоподобни. Среща се и в България.
Тяло
Делфините имат издължено тяло с вретеновидна форма, приспособено за бързо плуване. Техен основен двигателен орган е раздвоената опашка, видоизменена в опашен плавник. Интересно е, че през октомври 2006 г. край Япония е уловена афала с два малки допълнителни плавника край гениталиите, които представляват такива прецедентно развити задни крайници. Цялата публикация „Делфин“