Месец: ноември 2017

Фитофаги

Фитофаги — хранят се с живи части на растенията например: с листа, чрез миниране на листата, дървесиноядни, кореноядни, галообразуващи, хранещи се със сокове от растенията, плодове и гъби.

Сапрофаги

Сапрофаги — хранят се с органични вещества на мъртви организми. По-конкретно те биват: хранещи се с всякакви разлагащи се вещества, хранещи се с хумус, с тор, само с мъртви растителни тъкани или с мъртви животински тъкани.

Растителноядно животно

Растителноядни (на латински: Herbivore) се наричат животни, гъби и по-рядко паразитни растения, приспособени да се хранят с растения. Растителноядните консумират различни видове растения, плодове, ядки, водорасли или фотосинтезиращи бактерии.
Растителноядните организми като гъби, бактерии и протисти се наричат „растителни патогени“. Микробите, които се хранят с мъртви растения, са сапрофити. Висши растения, които извличат своята храна от други растения, обикновено са наричани „паразитни растения“.
Почти всички от тези организми биват първични потребители в хранителната верига.

Мадагаскарски мангустоподобни

Мадагаскарските мангустоподобни (Eupleridae) са семейство хищници с дребни до средни размери, ендемични за остров Мадагаскар. Семейството е представено от 7 съвременни рода и 8 вида, които доскоро се включваха в състава на семейство Виверови (Viverridae), като представителите на подсемейство Galidiinae се отнасяха към Мангустите.
Типичен представител на семейството е небезивестната Фоса (Cryptoprocta ferox) – най-големият хищен бозайник на острова и враг номер едно на лемурите.
Според последните молекулярни изследвания. Мадагаскарските мангустоподобни имат общ предшественик, дошъл на остров Мадагаскар от континентална Африка преди около 18-24 милиона години. Най-близки родственици на тези хищници са съвременните Мангусти (Herpestidae).

Хищници

Хищниците (Carnivora) са разред, обединяващ над 260 вида плацентни бозайници с голямо разнообразие на форми и размери, физическа структура и начин на живот. Най-малкият сухоземен хищник е невестулката с дължина на тялото едва 11 cm и тегло до 25 грама, а мъжкият морски слон достига до 7 метра дължина и 4 тона тегло. Хищници наричаме всички животни, хранещи се с месо на други животни, но именно тези хищници днес заемат върха на хранителната верига по цял свят.

Живораждане

Живораждането при животните е явление, при което зародишът се развива в тялото на майчиния организъм и води до появата на потомство. Може да се разглежда като антипод на снасянето на яйца. Бозайниците (без Еднопроходни) са най-добрия пример за живораждащи. При тях се осъществява трофична връзка между майката и ембриона посредством плацента. При някои по-нисши животни също се наблюдава подобен биологичен феномен такива са някои представители на скорпионите и хлебарките, малко на брой родове акули и змии както и при Онихофорите. При някои гущери от родовете Tiliqua и Corucia плацентата е закачена директно за майката, осигурявайки трофично ембриона. След раждането си малките на живородните приемат храна от външната среда, в контраст на някои яйцеснасящи (например риби), при които малките се изхранват известно време за сметка на жълтъчния си сак.

Известни са няколко по-особени, но често срещани случая на живораждане:

  • Яйцеживораждане : В този случай оплодените яйца се съхраняват в майчиния организъм (по изключение в бащиния при морското конче) до излюпването си, но няма трофична връзка между майката и зародишите. Широко разпространено явления сред Отровници и Poeciliidae.
  • Хистотрофно живораждане : Зародишите се развиват в яйцепроводите на майчиния организъм, като се изхранват за сметка на вътреутробен канибализъм, каинизъм. Застъпено е при някои акули и черния саламандър Salamandra atra.

Летящи катерици

Летящите катерици (Pteromyini) са триб дребни бозайници от семейство Катерицови (Sciuridae).
Той включва над 40 вида в 15 рода. Летящите катерици имат специални кожни приспособления, които им дават възможност да планират на разстояния до 90 m. Активни са главно през нощта и намират храната си — плодове, ядки, яйца, гъби — по дърветата, между които планират.

 

Кои са най-големите животни, обитаващи океана?


Най-големите животни на Земята живеят във водата. Тя е по-благоприятната среда за гигантите. Освен фактори, като храна и пространство, ръстът на животните се ограничава от гравитацията. Но във водата действа законът на Архимед – потопени във вода, телата губят от теглото си толкова, колкото тежи изместената от тях вода.
Затова, въпреки, че по Земята са бродили огромните динозаври, най-голямото животно, живяло някога на земята, обитава и днес океана – това е синият кит.

Скалният орел

Скалният орел е с дължина на тялото80 – 93 см.
Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали.
Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.
През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.

Информация от: Изчезващи-животни-червената-книга-на http://spasime.org/%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/

Коала

Природозащитен статут: Уязвим вид
Разпространение: Коалата е ендемичен вид, разпространен във вътрешните и крайбрежните евкалиптови гори в югоизточна Австралия.
Популация: Популацията е стабилна и наброява 80 000 до 100 000 индивида, но въпреки това е уязвима, например от горски пожари, коит

о биха могли да унищожат ареала и източника на храна – евкалиптовата гора.
Продължителност на живота: 15 до 20 години
Размери: Достига от 60 до 85 см и има тегло от 5 до 15 кг.
Оцветяване: Козината на коалата може да бъде оцветена в сиво, сиво-кафяво, бяло или черно.

Начин на живот и хранене: Растителноядно животно. Коалата се храни единствено с листата на евкалиптовото дърво и голяма част от живота й преминава в неговата корона. Захваща се за клоните със задните  си крака, както и със здравите си нокти. Когато е на земята (най-често за да се премести на друго дърво), тя се придвижва тромаво и мудно (

с най-много 10 км/ч). Тя прекарва 80% от денонощието или общо 19 часа в сън на някой дебел клон в короната на евкалипта. След като се събуди обикновено през нощта  или в ранните сутрешни часове тя започва да се храни и прекарва три от общо петте си активни часа в хранене. Изяжда от 500 до 1000 гр евкалиптови листа, като ги дъвче продължително преди да ги погълне. Коалата не пие вода, набавя си я от листата, както и всички необходими хранителни вещества.

Любопитни факта за коалите

  1. Някои от вас може би се досещат или най-малкото са чували, че коалата е символ на Австралия. Естествено, заради факта, че живее единствено в държавата – континент и никъде другаде, кротко полюшвайки се върху някой евкалиптов клон.
  2. Въпреки че ги наричаме „мечки”, в действителност става въпрос за двуутробни животни, макар и бозайници, които нямат нищо общо с представителите на мечешкия свят, освен че са сладки и пухкави като… плюшени мечета.
  3. Думата „коала“ идва от аборигенската дума, означаваща „без течности“. Това е така поради обстоятелството, че коалите пият рядко вода, но за сметка на това оптималната за организма им влага, те си набавят посредством течностите, съдържащи се в евкалиптовите листа.
  4. Коалите поглъщат близо 2,5 кг евкалиптови листа на ден.
  5. При раждането си коалата е с невероятно миниатюрни размери, и прилича на червейче. Тя се ражда сляпа, без уши и без кожа (също както кенгуруто) и бозае от майка си, криейки се на топло в торбата й.