Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него — планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.
Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една равнина, наречена еклиптика.
Четирите вътрешни планети са:
- Меркурий
- Венера
- Земята
- Марс
Те са по-малки и носят названието планети от земен тип. Те са съставени главно от скали и метали.
Четирите външни планети:
- Юпитер
- Сатурн
- Уран
- Нептун
Те се наричат газови гиганти. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.
Произход и развитие
За Слънчевата система се смята, че се е образувала от Слънчевата мъглявина — сгъстен облак от газ и прах, дал началото на Слънцето.Под въздействието на собствената си гравитация мъглявината е приела формата на въртящ се диск, в чийто център се е намирала протозвездата (младото Слънце), набираща материал от диска. Когато протозвездата е станала достатъчно масивна и плътна, в нейното ядро са започнали да протичат термоядрени реакции, пораждащи слънчев вятър и електромагнитно лъчение, под чието действие леките елементи, намиращи се близо до звездата, са мигрирали в централните части и периферията на протопланетния диск. Поради тази причина се смята, че не е възможно газови гиганти да се формират в близост до звезда: интензивната слънчева радиация не би позволила натрупването на значителни количества лели елементи, като водород и хелий.
Информация от:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0