Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник – Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.
Земя
Публикувано в Земя
Коментирайте
Ерида
136199 Ерида (с временно наименование преди номерирането 2003 UB313) е най-голямата известна планета джудже в Слънчевата система. Малко след откриването на Ерида се оказва, че тя е по-голяма от Плутон, което поставя въпроса дали не може да се класифицира като планета. Последвалата дискусия в астрономическата общност завършва чак през август 2006, когато на XXVI конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се приема нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макемаке, Хаумея и Церера, е включен в нов клас – планети джуджета.
Публикувано в Ерида
Коментирайте
Венера
Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.
Публикувано в Венера
Коментирайте
Видове метеорити
Има три вида: метеорити, каменни, желязокаменни (каменни и желязо) и желязни. Каменните метеорити са най-често срещаният тип, посочен като обикновени хондрити. 
Те се състоят от същия материал, от които формират планетите: минерали, богати на силиций и кислород, с по-малки количества от желязо, магнезий, и други елементи.
Публикувано в Метеорити
Коментирайте
Метеорит
Метеоритът („огнебесгур“, „божа сгур“, „божа огнесгур“, „небесна шлака“) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. 
Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Публикувано в Метеорити
Коментирайте
Ядро
Ядрата на кометите са сред най-слабо отразяващите известни тела в Слънчевата система. Kосмическата сонда „Джото“ разкрива, че ядрото на Халеевата комета отразява само около 4% от светлината, която попада на повърхността ѝ. За сравнение, асфалтът отразява 7% от светлината. Дийп Спейс 1 открива, че ядрото на кометата Борели отразява само 2,4% до 3,0% от светлината.
Комета
Кометата (на старогръцки: κομήτης – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобна на астероид, но съставена предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали. 
Поради тази причина понякога кометите биват наричани „топки от мръсен сняг“. Когато е достатъчно близо до Слънцето, пок
азва видима кома (тънка, размита, временна атмосфера), а понякога и опашка. Тези явления се дължат на въздействието на слънчевата радиация и слънчевия вятър върху ядрото на кометата.
Откриване на потенциално опасни астероиди
Все по-голямо внимание се отделя на въпроса за идентифицирането на астероиди, чиято орбита пресича земната и за които съществува вероятност в бъдещето да се сблъскат със Земята. Трите най-важни групи от близкоземни астероиди са Аполони, Аморски и Атенски. Предложени са различни начини за преодоляване на сблъсъци с астероиди.
Близкоземният астероид 433 Ерос е открит през 1898 г. и през 30-те години на 20 век са открити множество от подобни астероиди: 1221 Амор, 1862 Аполон, 2102 Адонис и 69230 Хермес. Хермес се приближи само на 0,005 AU от Земята през 1937 г. и загатва за възможността за сблъсък.
Публикувано в Астероиди
Коментирайте
Астероид
Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.
За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система. Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.
Други факти
Истинските разстояния в Слънчевата система са такива, че практически е невъзможно тя да бъде начертана мащабно точно. Нейните графики по учебници и книги са изключително неточни, тъй като за представянето ѝ в мащаб биха били нужни стотици листове. На диаграма на Слънчевата система в мащаб, при който Земята е сведена до диаметър на грахово зърно, Юпитер ще бъде на разстояние 300 м, а Плутон — на кил
ометър и половина (като самият той ще бъде с размер на бактерия). В същия мащаб Проксима от Центавър, най-близката до нас звезда, ще бъде почти на разстояние 1000 км. Дори ако всичко се намали, така че Юпитер да бъде толкова малък, колкото точката в края на това изречение, а Плутон — не по-голям от една молекула, Плутон пак ще бъде на разстояние над 10 м.
Публикувано в Слънчевата система
Коментирайте
