Като група, хондритите съставляват приблизително 86% от всички каменни метеорити. Наричат ги така, защото те съдържат малки сферични кристали от минерали като оливин и пироксен. Тези кристали се наричат „хондрули“. Някои хондрули са претърпели малки, ако има такива, химични и физически промени, след раждането на Слънчевата система, а някои са загубили своят отличителен характер чрез въздействие и затопляне. Спецификата на хондрулите варира и има система за номериране – петрографски класове от 1 до 6. Тя е разработена, за да се посочи степента, в която хондрулите са различават. Колкото по-голямо е числото, толкова по-малко се различават хондрулите.
Хондрити
Каменни метеорити
Каменните метеорити съставляват приблизително 94% от наблюдаваните падания и се смята, че са материал от мантията и кората на астероидите. Няколко каменни метеорити се смята, че са от комети. Каменните метеорити съдържат приблизително 75-90% силикати (каменисти) минерали (най-вече оливин и пироксен) и 10-25% никел-желязна сплав и железен сулфид.
Кометата Макнот
Прочети още на: https://www.dnes.bg/technology/2010/06/16/kometata-maknot-premina-krai-zemiata.92873
Още за Комети
В далечното минало хората са се отнасяли със страхопочитание към кометите, възприемайки ги като опашати звезди, които се появяват непредсказуемо в небето. Някои древни наблюдатели описват кометите като огнен меч, който разкъсва нощтното небе. Китайските астрономи имат описани преминаванията на много комети през вековете, включително и илюстрации на опашките им. Те са отбелязвали времето на появяване и изчезване, и съответната позиция на небосвода. Тези исторически хроники за кометите се оказват ценна информация за следващите астрономи.
Най-големи астероиди
Астероид (от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.
За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система. Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.
Ерос
Астероида Ерос е открит на 13 август 1898 г. от Густав Вит, който е бил директор на обсерваторията Урания в Берлин. Този астероид е един от най-издължените и има формата на картоф. Приблизителните му размери са 33 х 13 х 13 километра. Спроред размерите си Ерос се нарежда сред трита Близки до Земята астероида с диаметър от над 10 km. Обратно на тогавашните традиции, астероида е именуван с мъжко име: Ерос (Гръцкият бог на любовта, син на Меркурий и Венера).
Теоретични основи
В днешния си вид теорията за Големия взрив произтича от три предпоставки:
- Универсалност на физичните закони
- Космологичен принцип
- Коперников принцип
Размери и плътност
Вселената е огромна, с крупни мащаби и по всяка вероятност безкраен обем. Наблюдаемата вселена е разпръсната поне на пространство от 93 милиарда светлинни години. За сравнение, диаметърът на типична галактика е само 30 000 светлинни години и типичното разстояние между две съседни галактики е 3 милиона светлинни години.
Възраст на вселената
Вселената е много стара и както самата тя, така и представите за нея продължават да еволюират. Най-точното приближение за възрастта ѝ e 13,73±0,12 милиарда години, базирано на наблюдения на реликтовото излъчване.