1. Той е изкривен
Млечният път има форма на диск голям около 120 000 светлини години с център. Но като казваме „има форма на диск“ изобщо не си представяйте идеалната кръгла форма. Както можете да видите на снимката Млечният път е далеч от тази форма. В действителност тази изкривена форма е факт, който астрономите приписват заради двата съседа на нашата галактика – Големият и Малък магеланов облак.

Тези две галактики джуджета, които са част от нашата „локална група“ галактики и може би имат нещо много общо с Млечния път са много интересни. Смята се, че са били създадени в следствие на „издърпване“ на тъмната материя в галактиката ни.

2. Млечният път има ореол, който не можем да видим винаги
Учените смятат, че 90% от масата на нашата галактика се състои от тъмна материя, която ѝ придава мистериозен ореол. Това означава, че цялата тази „светеща маса“, тоест това, което можем да видим с просто око или телескоп е по-малко от 10% от масата на Млечния път. Този ореол не е така видим и светещ като на ангелите, които рисуваме или като светлината на кометите.

3. В Млечният път има над 200 милиарда звезди
Но това не е толкова впечатляващо, като се има предвид, че Млечният път влиза в групата на средните галактики. Най-голямата галактика, която ни е известна се нарича IC 1101 и в нея има около 100 трилиона звезди. Галактиките-джуджета като гореспоменатия Голям Магеланов облак имат около 10 милиарда звезди. Млечният път има между 100 и 400 билиона звезди, но когато погледнете в нощното небе, броят звезди, които можете да видите е най-много 2 500. 

4. Той е наистина прашен и газообразен
Въпреки че на обикновения наблюдател може да му се стори невеярно, Млечният път e пълен с прах и газ. Тази материя съставлява огромен дял, 10-15% от видимата материя в нашата галактика.

5. Млечният път е направен от други галактики
Млечният път невинаги е бил това, което е днес – красива, леко изкривена галактика. За да придобие сегашният си размер и форма тя е погълнала много други галактики и прави това и досега.

6. Всяка снимка, която сте виждали на Млечния път от горе е или на друга галактика или рисунка. Досега никой не е успявал да направи снимка на Млечния път отгоре. Това се дължи на факта,    че ние сме вътре в галактическия диск, на около 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.

7. В центъра има черна дупка
Повечето големи галактики имат свръхмасивна черна дупка в центъра си и Млечният път не е изключение. В центъра на нашата галактика се намира нещо наречено Стрелец А. Учените са засекли, че то е източник на радиовълни и това ги кара да мислят, че това е черна дупка.

8. Млечният път е почти толкова стар, колкото и самата Вселена
Според най-новите проучвания възрастта на Вселената е около 13.7 милиарда години. Млечният път е на окоро 13.6 милиарда години. Най-старите зведи в нашата галактика са открити в кълбовидни купове и възрастта на галактиката се определя именно чрез измерването на тяхната възраст.

9. Нови звезди
Колко често в нашата галактика се ражда нова звезда? След редица проучвания, учените стигат до извода, че се раждат по седем звезди на година. И два пъти за столетие, голяма звезда се превръща в супернова.

10. Тя се движи
Млечният път, заедно с всичко останало във Вселената, се движи през пространството. Земята се движи около Слънцето, Слънцето около Млечния път и Млечния път като част от местна група, която се движи по отношение на космическия микровълнов фон (CMB) лъчение – радиация, останала от Големия взрив.

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).

Открит на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета.

Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2 100 км/ч.

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран. Нейният астрологичен символ е ♅, а за астрономически цели се ползва символа .

Въпреки че е вѝдима с невъоръжено око подобно на петте класически планети, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради межделивостта около планетата. Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март 1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп.

Сатурн е шестата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн е известен най-вече с пръстените си, съставени от лед и космически прах. Сатурн носи името на римския бог на посевите и на земеделието Сатурн, съответствие на титана Кронос в древногръцката митология . Символът на планетата е стилизирано изображение на сърп (♄).

Сатурн е съставен от водород, хелий и следи от други елементи. Вътрешността на планетата е съставена от малко ядро от скали и лед, оградено от тънък слой метален водород, който е ограден от дебел външен слой газове. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1 800 km/h, много по-бързо от ветровете на Юпитер. Планетата има магнитно поле със средна сила между това на Земята и много по-силното магнитно поле около Юпитер.

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другитегазови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти.

Юпитер е известен на човечеството още от древни времена, и присъства във вярванията и митологиите на много култури. Планетата е именувана от римляните и носи името на бог Юпитер от тяхната митология. В гръцката митология това е главният бог, гръмовержецътЗевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. (♃) Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.

Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на ядро не е потвърдено, но е възможно скалисто такова да съществува и да е съставено от тежки елементи. Бързото въртене на планетата ѝ придава формата насплеснат сфероид.

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация.

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него — астероиди,комети, планети, планети джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането намолекулярен облак преди около 4,6 млрд. години.

Подредба на планетите в слънчевата система.

Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика. Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водороди хелий.