1. Той е изкривен
Млечният път има форма на диск голям около 120 000 светлини години с център. Но като казваме „има форма на диск“ изобщо не си представяйте идеалната кръгла форма. Както можете да видите на снимката Млечният път е далеч от тази форма. В действителност тази изкривена форма е факт, който астрономите приписват заради двата съседа на нашата галактика – Големият и Малък магеланов облак.

Тези две галактики джуджета, които са част от нашата „локална група“ галактики и може би имат нещо много общо с Млечния път са много интересни. Смята се, че са били създадени в следствие на „издърпване“ на тъмната материя в галактиката ни.

2. Млечният път има ореол, който не можем да видим винаги
Учените смятат, че 90% от масата на нашата галактика се състои от тъмна материя, която ѝ придава мистериозен ореол. Това означава, че цялата тази „светеща маса“, тоест това, което можем да видим с просто око или телескоп е по-малко от 10% от масата на Млечния път. Този ореол не е така видим и светещ като на ангелите, които рисуваме или като светлината на кометите.

3. В Млечният път има над 200 милиарда звезди
Но това не е толкова впечатляващо, като се има предвид, че Млечният път влиза в групата на средните галактики. Най-голямата галактика, която ни е известна се нарича IC 1101 и в нея има около 100 трилиона звезди. Галактиките-джуджета като гореспоменатия Голям Магеланов облак имат около 10 милиарда звезди. Млечният път има между 100 и 400 билиона звезди, но когато погледнете в нощното небе, броят звезди, които можете да видите е най-много 2 500. 

4. Той е наистина прашен и газообразен
Въпреки че на обикновения наблюдател може да му се стори невеярно, Млечният път e пълен с прах и газ. Тази материя съставлява огромен дял, 10-15% от видимата материя в нашата галактика.

5. Млечният път е направен от други галактики
Млечният път невинаги е бил това, което е днес – красива, леко изкривена галактика. За да придобие сегашният си размер и форма тя е погълнала много други галактики и прави това и досега.

6. Всяка снимка, която сте виждали на Млечния път от горе е или на друга галактика или рисунка. Досега никой не е успявал да направи снимка на Млечния път отгоре. Това се дължи на факта,    че ние сме вътре в галактическия диск, на около 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.

7. В центъра има черна дупка
Повечето големи галактики имат свръхмасивна черна дупка в центъра си и Млечният път не е изключение. В центъра на нашата галактика се намира нещо наречено Стрелец А. Учените са засекли, че то е източник на радиовълни и това ги кара да мислят, че това е черна дупка.

8. Млечният път е почти толкова стар, колкото и самата Вселена
Според най-новите проучвания възрастта на Вселената е около 13.7 милиарда години. Млечният път е на окоро 13.6 милиарда години. Най-старите зведи в нашата галактика са открити в кълбовидни купове и възрастта на галактиката се определя именно чрез измерването на тяхната възраст.

9. Нови звезди
Колко често в нашата галактика се ражда нова звезда? След редица проучвания, учените стигат до извода, че се раждат по седем звезди на година. И два пъти за столетие, голяма звезда се превръща в супернова.

10. Тя се движи
Млечният път, заедно с всичко останало във Вселената, се движи през пространството. Земята се движи около Слънцето, Слънцето около Млечния път и Млечния път като част от местна група, която се движи по отношение на космическия микровълнов фон (CMB) лъчение – радиация, останала от Големия взрив.

“Известното е крайно, неизвестното – безкрайно; в интелектуално отношение стоим на малък остров сред безкраен океан от необяснимост.” – Томас Хенри Хъксли (1825–1895)

Дори и теорията за цикличната Вселена да бъде доказана, или да установим, че светът се е появил след предишен Голям колапс, произходът на цикъла от безкрайни разширения и свивания остава мистерия.

Моделът на космическите цикли, предложен в Големия отскок, може да няма край, но не трябва ли да има начало? Дали този първоизточник не представлява разделителната линия между науката и религията? Дали няма „божествени” фактори, които лежат в основата на произхода на пространството и времето, и дали един ден ще сме в състояние да обясним по научному всичко, включително причината за Големия взрив?

Съвременната наука ни насочва към изчисления, които изглежда да се доближават до основните елементи на Големия взрив. Но въпреки тези ставащи все по-прецизни изчисления, дали наистина се доближаваме до разбирането за това, какво се е случило в действителност?

Все още съществува вероятност да не се позволи на хората да узнаят най-висшата истина. И въпреки, че много учени смятат за невъзможно обитаваната от нас Вселена да представлява нещо повече от обясненото в науката, хората ще продължават да се поддават на изкушението да си задават въпроса „каква е причината за съществуването на всичко”.

Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).

Открит на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета.

Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2 100 км/ч.

Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран. Нейният астрологичен символ е ♅, а за астрономически цели се ползва символа .

Въпреки че е вѝдима с невъоръжено око подобно на петте класически планети, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради межделивостта около планетата. Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март 1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп.

Сатурн е шестата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн е известен най-вече с пръстените си, съставени от лед и космически прах. Сатурн носи името на римския бог на посевите и на земеделието Сатурн, съответствие на титана Кронос в древногръцката митология . Символът на планетата е стилизирано изображение на сърп (♄).

Сатурн е съставен от водород, хелий и следи от други елементи. Вътрешността на планетата е съставена от малко ядро от скали и лед, оградено от тънък слой метален водород, който е ограден от дебел външен слой газове. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1 800 km/h, много по-бързо от ветровете на Юпитер. Планетата има магнитно поле със средна сила между това на Земята и много по-силното магнитно поле около Юпитер.

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другитегазови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти.

Юпитер е известен на човечеството още от древни времена, и присъства във вярванията и митологиите на много култури. Планетата е именувана от римляните и носи името на бог Юпитер от тяхната митология. В гръцката митология това е главният бог, гръмовержецътЗевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. (♃) Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.

Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на ядро не е потвърдено, но е възможно скалисто такова да съществува и да е съставено от тежки елементи. Бързото въртене на планетата ѝ придава формата насплеснат сфероид.

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация.