243 Ида (на английски: 243 Ida) е астероид в астероидния пояс, открит от Йохан Палиса на 29 септември 1884 г.

Обикаля около Слънцето за 4 години 306 дни 8 часа, при максимално разстояние от 2,86253 AU. Името идва от Ида – нимфа в древноримската митология.

Около астероида циркулира естествен спътник – Дактил. Диаметърът му е 1,5 км, той обикаля около Ида на разстояние ок. 108 км по време 1,54 деня.

Халеевата комета е най-популярната за човечеството комета, поради факта че се появява в близост до Земята на всеки 76 години. За последно я наблюдавахме през 1986-та. Преди това тя е наблюдавана в 30 отделни случая.

халеева комета

Първото документирано наблюдение е направено през 240-та година преди новата ера от китайски астрономи, които са я описали като „звезда метла“. Кометата е кръстена на английския астроном Едмънт Хали. Издава своята трактовка за нея през 1705-та. Той е първият учен, който е доказал че кометите се въртят в елипсовидна орбита около слънцето. Обосновавайки се на теорията си, той твърди че кометата ще се завърне отново през 1758-ма. Когато предсказанието му се сбъдноло с абсолютна точност, кометата била кръстена на неговото име.

37 тона. Това е втория по големина метеорит на Земята. Намира се в Аржентина. Открит е през 1969 г. с помощта на метален детектор, на дълбочина 5 метра под земната повърхност. Смята се, че Ел Чако е най-големия фрагмент от група метеорити на име Кампо дел Сиело. През 1990 г. ловецът на метеори Робърт Хааг е заловен докато се опитва да го отмъкне и изкара през граница.

Метеоритът Фукан, чиято възраст според предположенията на учените е 4,5 милиарда години, бе намерен близо до едноименния град в Китай през 2000 г. Това е паласит – тип метеорит с прозрачни златисти кристали на минерала оливин, които са вплетени в сребристи гнезда от никел и желязо. Метеоритът е великолепен. Вероятно това е най-красивото парче извънземен камък, който някога сме виждали.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка – т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа.

Изучаването на вселената е предмет нафилософията, както и науката космослогия, произлязла от физиката и астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Трябва да се отбележи, че някои учени, които се занимават с космология, предлагат различна терминология и дефиниция, приемайки модела на мултивселената, според който нашата вселена не е сумата от цялата енергия и материя, а просто една от многото отделни вселени, които могат да съществуват паралелно и независимо една от друга.