1. Той е изкривен
Млечният път има форма на диск голям около 120 000 светлини години с център. Но като казваме „има форма на диск“ изобщо не си представяйте идеалната кръгла форма. Както можете да видите на снимката Млечният път е далеч от тази форма. В действителност тази изкривена форма е факт, който астрономите приписват заради двата съседа на нашата галактика – Големият и Малък магеланов облак.

Тези две галактики джуджета, които са част от нашата „локална група“ галактики и може би имат нещо много общо с Млечния път са много интересни. Смята се, че са били създадени в следствие на „издърпване“ на тъмната материя в галактиката ни.

2. Млечният път има ореол, който не можем да видим винаги
Учените смятат, че 90% от масата на нашата галактика се състои от тъмна материя, която ѝ придава мистериозен ореол. Това означава, че цялата тази „светеща маса“, тоест това, което можем да видим с просто око или телескоп е по-малко от 10% от масата на Млечния път. Този ореол не е така видим и светещ като на ангелите, които рисуваме или като светлината на кометите.

3. В Млечният път има над 200 милиарда звезди
Но това не е толкова впечатляващо, като се има предвид, че Млечният път влиза в групата на средните галактики. Най-голямата галактика, която ни е известна се нарича IC 1101 и в нея има около 100 трилиона звезди. Галактиките-джуджета като гореспоменатия Голям Магеланов облак имат около 10 милиарда звезди. Млечният път има между 100 и 400 билиона звезди, но когато погледнете в нощното небе, броят звезди, които можете да видите е най-много 2 500. 

4. Той е наистина прашен и газообразен
Въпреки че на обикновения наблюдател може да му се стори невеярно, Млечният път e пълен с прах и газ. Тази материя съставлява огромен дял, 10-15% от видимата материя в нашата галактика.

5. Млечният път е направен от други галактики
Млечният път невинаги е бил това, което е днес – красива, леко изкривена галактика. За да придобие сегашният си размер и форма тя е погълнала много други галактики и прави това и досега.

6. Всяка снимка, която сте виждали на Млечния път от горе е или на друга галактика или рисунка. Досега никой не е успявал да направи снимка на Млечния път отгоре. Това се дължи на факта,    че ние сме вътре в галактическия диск, на около 26 000 светлинни години от центъра на галактиката.

7. В центъра има черна дупка
Повечето големи галактики имат свръхмасивна черна дупка в центъра си и Млечният път не е изключение. В центъра на нашата галактика се намира нещо наречено Стрелец А. Учените са засекли, че то е източник на радиовълни и това ги кара да мислят, че това е черна дупка.

8. Млечният път е почти толкова стар, колкото и самата Вселена
Според най-новите проучвания възрастта на Вселената е около 13.7 милиарда години. Млечният път е на окоро 13.6 милиарда години. Най-старите зведи в нашата галактика са открити в кълбовидни купове и възрастта на галактиката се определя именно чрез измерването на тяхната възраст.

9. Нови звезди
Колко често в нашата галактика се ражда нова звезда? След редица проучвания, учените стигат до извода, че се раждат по седем звезди на година. И два пъти за столетие, голяма звезда се превръща в супернова.

10. Тя се движи
Млечният път, заедно с всичко останало във Вселената, се движи през пространството. Земята се движи около Слънцето, Слънцето около Млечния път и Млечния път като част от местна група, която се движи по отношение на космическия микровълнов фон (CMB) лъчение – радиация, останала от Големия взрив.

“Известното е крайно, неизвестното – безкрайно; в интелектуално отношение стоим на малък остров сред безкраен океан от необяснимост.” – Томас Хенри Хъксли (1825–1895)

Дори и теорията за цикличната Вселена да бъде доказана, или да установим, че светът се е появил след предишен Голям колапс, произходът на цикъла от безкрайни разширения и свивания остава мистерия.

Моделът на космическите цикли, предложен в Големия отскок, може да няма край, но не трябва ли да има начало? Дали този първоизточник не представлява разделителната линия между науката и религията? Дали няма „божествени” фактори, които лежат в основата на произхода на пространството и времето, и дали един ден ще сме в състояние да обясним по научному всичко, включително причината за Големия взрив?

Съвременната наука ни насочва към изчисления, които изглежда да се доближават до основните елементи на Големия взрив. Но въпреки тези ставащи все по-прецизни изчисления, дали наистина се доближаваме до разбирането за това, какво се е случило в действителност?

Все още съществува вероятност да не се позволи на хората да узнаят най-висшата истина. И въпреки, че много учени смятат за невъзможно обитаваната от нас Вселена да представлява нещо повече от обясненото в науката, хората ще продължават да се поддават на изкушението да си задават въпроса „каква е причината за съществуването на всичко”.