37 тона. Това е втория по големина метеорит на Земята. Намира се в Аржентина. Открит е през 1969 г. с помощта на метален детектор, на дълбочина 5 метра под земната повърхност. Смята се, че Ел Чако е най-големия фрагмент от група метеорити на име Кампо дел Сиело. През 1990 г. ловецът на метеори Робърт Хааг е заловен докато се опитва да го отмъкне и изкара през граница.

Метеоритът Фукан, чиято възраст според предположенията на учените е 4,5 милиарда години, бе намерен близо до едноименния град в Китай през 2000 г. Това е паласит – тип метеорит с прозрачни златисти кристали на минерала оливин, които са вплетени в сребристи гнезда от никел и желязо. Метеоритът е великолепен. Вероятно това е най-красивото парче извънземен камък, който някога сме виждали.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка – т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.