Астрономи наблюдаваха най-старите звезди във Вселената:
Австралийски астрономи са открили най-старите звезди във Вселената, които са се формирали 300 милиона години след раждането й, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Нейчър“.
Звездите се намират в сърцето на Млечния път, но са се образували дълго преди галактиката да се формира около тях.
„Тези древни небесни тела са най-старите оцелели звезди във Вселената и със сигурност са най-старите, които някога сме наблюдавали“, казва Луиз Хаус, ръководител на изследователския екип от Австралийския национален университет. Въпросните звезди са изненадващо бедни на въглерод, желязо и други тежки метали.
Откритието кара учените да смятат, че първите звезди не са експлодирали като типични свръхнови. Вместо това животът им е приключвал като хипернови – недостатъчно добре изучени експлозии на вероятно бързо въртящи се звезди, които при избухването си са отделяли 10 пъти повече енергия, отколкото типичните свръхнови.
Астрономите са установили, че тези звезди са прекарали целия си живот в близост до центъра на Млечния път, а не просто са преминали през него – допълнително свидетелство, че те са най-старите, наблюдавани някога във Вселената.
Откритието е направено с помощта на телескопа СкайМапър, „пресял“ около 5 милиона звезди и доловил отличителния цвят на „анемичните“ – бедните на желязо сред тях. Учените сравняват находката с намирането на игла в купа сено.
Телескопът „Хъбъл“ откри най-самотната галактика във Вселената
Космическият телескоп „Хъбъл“ е открил в съзвездието Риби най-самотната галактика във Вселената – MCG+01-02-015. Тя орбитира в празното пространство между нишките на „космическата паяжина“ и е отдалечена на стотици милиони светлинни години от другите галактики, се съобщава на сайта на проекта „Хъбъл“, предаде РИА „Новости“.
Смята се, че по структурата си Вселената прилича на гигантска триизмерна паяжина. Нейните нишки представляват струпвания на тъмна материя, т.нар. филаменти. През юли 2012 г. астрофизици за пръв път видяха част от тази паяжина, съединяваща галактиките Abell 222 и Abell 223, благодарение на изкривяванията в светлината на далечните звезди, предизвикани от тъмната материя.
В точките на пресичане на тези нишки се намират плътни образувания видима материя – отделни галактики и групи звездни мегаполиси. Има обаче и изключения от това правило. Това са т.нар. пустинни галактики – големи струпвания на звезди, които по някакъв начин са попаднали в празните пространства, разделящи нишките на „космическата паяжина“.
Самотната спирална галактика, наблюдавана от „Хъбъл“, се намира в една от най-пустите части на Космоса. Плътността на материята в обкръжаващото MCG+01-02-015 пространство е около един атом на кубичен метър.
НАСА създаде телескоп, за да търси злато в Космоса
Инженери от университета Вандербилт са създали по поръчка на НАСА прототип на необичаен телескоп, чиято главна цел е да открива в недрата на астероиди злато и други полезни изкопаеми. Той работи с помощта на галактически гама лъчи, съобщи списания SPIE Newsroom, цитирано от БТА.
„Мисиите до Марс, Луната, Меркурий и Веста са снабдени със спектрометри с ниско разрешение, които изискват месеци наблюдения и големи разходи за съставяне на карти на минералите на повърхността на изучаваното небесно тяло.
Нашата система, ако я създадем, ще позволи да се измери делът на полезните изкопаеми в недрата на тези тела с много голяма точност и за малко пари“, коментира Кейвън Стасун от университета Вандербилт в Нешвил (САЩ).
