Български празници

След близо петвековното османско владичество, през 1878 г. българите извоюват своята свобода. Руската армия, подпомогната от българското опълчение, печели редица битки в Руско-турската война от 1877-78 г. и на 3 март 1878 г. в малкото рибарско селце Сан Стефано в Османската империя се подписва Санстефанският мирен договор, по- късно обезсилен и заменен от Берлинския договор. Според него днешните български земи се разделят на две – Княжество България и Източна Румелия. България е със статут на васално княжество на Османската империя, а Източна Румелия – на автономна област в границите на империята. 3 март е общонационален празник. На този ден празнуват всички българи, денят се отбелязва с различни официални мероприятия в цялата страна.

Първи март е един от най – любимите празници на малки и големи. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най – близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по – добро начало. Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ. Както вече сигурно се досещате няма как да говорим за първи март и да не споменем Баба Марта.Според народните вярвания тя е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта.

На 25 декември, в България, а и в целия християнски свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа.  Този свят празник се свърза с християнската религия и култура – с рождението на Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей – библейски книги от Новия завет. Макар да е свързвано с християнската религия и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от много страни, изповядващи други религии. В тях то се е превърнало повече като един вид светски празник, свързан с раздаването на подаръци. Въпреки различните им вярвания, хората навсякъде по света са започнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава, един ден, който ги прави дори и малко по-добри.

На 24 декември българите празнуват един от най – светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена –  Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около  Витлеем, се родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се явил ангел, който съобщил на намиращите се близо пастири добрата вест.

Нестинарите вярват, че огънят пречиства, „възкресява“ душата. Той отблъсква злините човешки и лошите духове, лекува болестите, а нещастието се изпарява от сърцата, опрощава греховете на присъстващите. Изпаднали в транс, нестинарите пренасят през жаравата малки момчета и момичета за дълголетие, както и болни за да ги излекуват. Сред обществото голям спор възниква около това кой може да стане нестинар. Някои казват, че за да ходиш по жаравата трябва да ти е дадено по рождение, да искаш и да вярваш. Други твърдят, че нестинар се става само когато истински такъв ти го „предаде“. Истината разбира се е твърде трудна за отмерване. Този древен ритуал е обгърнат с мистерии и дух, които са необясними. Ходещите по огъня обаче са истински, те са едно от чудесата на майка България, толкова истински, че са обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

На 24 юни честваме един необикновен ден- Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден свети Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат най-вече като Еньовден. в навечерието и на самия Еньовден билките добиват
по-голяма, едва ли не чародейна сила. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цяла година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго, че на Еньовден не трябва да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени
в чест на новата християнска религия.

На датата 24 май отбелязваме един от най значимите празници – Деня на българската просвета и култура. Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, създадена от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която макар и изменена в годините се ползва и до днес. Кирил и Методий дават на България просвещение и знание.