Сложно е да съберем дигитализация в едно изречение, тъй като тя е далеч по-всеобхватна от интернет и смартфоните. Но ако наистина потърсим просто определение, то не трябва да търсим далеч. Дигитализацията е възможността да правим всичко това, което вече е познато на човечеството, но виртуално, неогрничено и навсякъде.
Двадесет и първи век-ера на новите технологии и открития. Едно от тези открития е интернет-глобален поток от информация. Още с появата си предизвиква огромен интерес от много хора. Но помага ли той или по-скоро вреди на съвременното общество? Това е въпрос, засягащ не само една държава или континент, а живота на милиарди души.
От една страна, интернет помага на хората, свързва ги със света. Информацията, която съдържа е много повече, отколкото можем да си представим. И докато преди трябваше да отвориш тълковния речник, за да видиш значението на някоя дума, то сега можеш с един клик да откриеш информацията, която те вълнува. Интернет помага на много ученици да се справят с поставена домашна-доклад, есе или съчинение. Докато нашите родители са прекарвали часове в библиотеката, преписвайки информация от дебелите книги, то сега всичко е много по-лесно. Единственото, което трябва да направиш е да седнеш на компютъра или да извадиш телефона си и с едно щракване да откриеш всичко, което ти е нужно.
Интернет има наистина добри страни-лесно и бързо откриваш, сякаш нови, непознати светове. Преди години, за да гледаш филм трябваше да отидеш на кино или да си вземеш от видеотека. Сега просто теглиш избрания филм и за броени минути вече го гледа, без да даваш пари за билети и да слушаш подвикванията за тишина в залата.
Както всички неща, и интернет има своите не малко негативни страни. С появата му се появиха и социалните мрежи. В тях сякаш хората ще научат за теб, като споделяш свои снимки, мисли и чувства. Затова повечето започват да се пристрастяват към мрежи като Facebook, Twitter, Instagram, като по този начин искта да бъдат забелязани, да съберат повече харесвания на снимките си и да получат всевъзможни коментар, с които да се чувстват обичани и красиви. И така днес тийнейджърите сякаш живеят в социалните мрежи. За най-пристрастените няма външен свят. Те просто живеят в една илюзия. Имат над хиляда приятели и последователи и смятат, че много хора мислят за тях и ги харесват, но често се оказват самотни и без някого, на чието рамо да поплачат, когато са най-тъжни. По този начин социалните мрежи и интернет превръщат хората в консуматори.