РУМЕН СТАТКОВ

Роден е в 1961 г. в гр. Бургас. Учи в Художствената гимназия в София от 1975 до 1980 г., а през 1990 завършва Художествената академия – София. Самостоятелните му изложби в цялата страна и чужбина наброяват повече от 60.
Автор е на графичният цикъл „Послание към света“ , който наброява 33 оригинални творби, сътворени в продължение на 7 години. Творбите са огледало на съвременната цивилизация с възхода и падението на човека и обществото.
Телевизионните зрители го познават от цикъла рисунки на живо върху стъкло по музика на Борис Христов и българска народна музика в изпълнение на състава „Филип Кутев“. Част от самостоятелните му изяви показват неговите политически шаржове или психологически портрети на политици, видни личности от България и света.
През 1994 г. подарява на Белия дом портрет на Бил Клинтън и неговия кабинет, за което получава лично благодарствено писмо от президента на САЩ.
Рисува графика, пастел, акварел, молив и маслени бои. От 1995 г. започва да работи съвместно с галерия „Арета“, която организира повече от десет негови самостоятелни изяви в курортните комплекси „Златни пясъци“ и „Св.Св. Константин и Елена“ по Черноморското крайбрежие, във Варна, Бургас и София. Това ползотворно сътрудничество го импулсира по-смело да определи и да изчисти вижданията си по най-важната тема в неговото творчество – одухотворения свят и човека, който непрекъснато търси своето място в тази хаотична хармония.
Следва период на изяви в чужбина – Турция, Португалия, а от 1998 г. всяка година гостува по няколко месеца с огромен успех във Франция. Продължават самостоятелните му изяви в България.

Изложба на известния художник Румен Статков беше открита на 2 април експозиционна зала „Кутловица“ в Монтана. В нея са показани творби от циклите „Между небето и земята“, „Скрита непреходност“,“Портрети на известни личности“, „Жените на света, „Опит за портрет на България“ и „Каменната книга на България“.
Художникът, чиито корени са от вършечкото село Долна Бела Речка, твори в различни жанрове и стилове, но е ненадминат портретист със свой собствен стил.Той познат на ценителите на изкуството в Северозапада с участията си в ежегодния пленер на художниците във Вършец, както и в националното биенале „Тенец“.

Румен Статков: Ако всеки върши, каквото може, ще стане, каквото трябва

• Откъде този копнеж по езотеричното, този афинитет към символите и знаците във вашите картини?
  – Рисувайки, аз цял живот стоя и се вслушвам. И искам да чуя. Да стъпя на вярно стъпало, от което няма да падна. Има стотици стъпала и едно от тях е вярното, а ти трябва да го познаеш. В продължение на хилядолетия мъдростта на човечеството е създавала трудни за разгадаване знаци и символи. Значението на някои от тях знаят само посветени – хората, родени да съхраняват тези послания. Обичам космическите сюжети още от времето, когато нарисувах „Посланието към света“ – 33 кв. м с туш и перо.

Прекланям се пред четката – старателно, ритуално и с уважение я мия от боите. Разучавайки всеки знак, преди да го нарисувам, съм търсил обяснение, защо е бил необходим на едни определени хора. За да доминират над други чрез него?

Някои знаци се използват за защита, други – за нападение. В трети има много сила и точно тази сила се опитвам да съхраня в картините си. Ето, по време на работата си над цикъла „Каменната книга на България“, който е опит за портрет на историята ни, съм се ровил надълбоко в много неща – например какви са били българите, славяните и траките по нашите земи… Нарисувал съм и седмолъчката от Плиска с изображението на седемте планети. В нея се оглежда знанието на древните българи за местоположението на планетите, въз основа на което те са създали нашия календар. Не съм историк, нито археолог, но за мен това е доказателство, че българският календар е астрологично верен за разлика от китайския, който е създаден по легенди и приказки. Хубаво е хората да знаят това. Символите ни помагат да опознаем себе си.

• Казват, че когато рисуваш картина, трябва да знаеш точно кога да спреш…
  – Докато работя, сякаш че нещо отвътре ми шепне: „Хайде, още малко…“ В един момент ръката сама спира и разбираш: май няма повече какво… От тук нататък картината има собствен живот. А ти продължаваш по пътя си.

• А професионалната завист? Има ли я?
  -Любимият ми художник е Микеланджело. За мен успял е онзи художник, който може да рисува всеки ден. Когато иде реч за завистта, аз ставам като огледало – нито виждам, нито чувам. Рисувам заради самото рисуване. Не съм изпитвал завист, но я срещам всеки ден. Кандидатствал съм пет пъти в Академията… Някога, в казармата, нарисувах картина с паста за зъби, лютеница и вакса за обувки и така спечелих бас. Освободиха ме от наряд и получих отпуск. Още пазя снимка на картината… (Смее се.).

Всъщност и аз не съм имал равен старт в живота. Но винаги съм смятал, че няма беден художник. Твърде рано получих житейските си уроци. Обикновено гледам нещо да свърша, без някому да преча. Това, да си пречим, го решаваме подсъзнателно, тъй като сме объркали ценностите си…На талантливите у нас много често не им се помага. И сякаш заради това не ни върви. Мен са ме канили да остана във Франция, в Германия, но никак не ми се ходи там.

Аз и оттук мога да правя световна култура, да драсна с нокът по историята по моя си начин.

•  Смяташ ли за успял?
  – За мен успял художник е онзи, който може да рисува всеки ден. Аз нямам ден, в който да не правя нещо, значи съм успял.

 

Как да премахнете тази реклама?