Горското стопанство в България е част от европейското и световно горско богатство. През последните години общата площ на горските територии в България непрекъснато се увеличава като към края на 2013 г. тя възлиза на 4 180 121 ха, или 37,7 % от територията на страната.[
В България живее едно от най-старите дървета на планетата – 1300-годишната Байкушева мура в Пирин.
Горски територии
От 1990 г. до 2013 г. общата площ на горските територии се е увеличила с 407 628 ха или с 10,8 %. 2 905 586 ха (69,51 %) са държавни горски територии, 170 514 ха (4,08 %) са предоставени на МОСВ, в т.ч. национални паркове и резервати, 11 247 ха (0,27 %) са предоставени за управление на учебно-опитни горски стопанства, 520 887 ха (12,46%) – общински, 424 959 ха (10,17 %) – на частни физически лица, 39 279 ха (0,94 %) – на частни юридически лица, и 22 300 ха (0,53 %) – на религиозни общности. Земеделските територии с юридически статут на гора възлизат на 85 349 ха (2,04 %).
Най-голям дял от горската територия в България заемат горите, възникнали в резултат на естественото възобновяване – 70,4 %, докато делът на горските култури е 20,9 %, а на естествените гори – 8,7 %. От 2005 до 2010 г. делът на изкуствено създадените гори намалява с 3 %, докато на естествените и на горите, възникнали в резултат на естественото възобновяване се увеличава съответно с 0,4 % и 2,6 %. В структурата на горите съобразно техните функции, горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция (стопански гори) представляват 61,7 % от общата площ на горските територии. Останалата част – 38,3 %, са с основно защитни и специални функции.
