На територията на България са известни падания на 5 метеорита, всички каменни. Първият е Разград, два кьса от който (сега загубени) били намерени след наблюдаван болид на 25 окт. 1740 г. Другият, със спорна дата на падане, се нарича Върба по името на село около Белоградчик. От него са запазени няколко късчета, пазещи се в три музея в други страни. Най-голям е метеоритът Гумошник, паднал на 28 април 1904 г. в землището на три села близо до Троян в Ловешка област. От него са събрани 6 екземпляра с обща маса над 5,5 т., три от които са в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” . Там има и малък къс с тегло ” 1,5 кг. от метеорита Коньово, паднал през 1931 г. в самото село, намиращо се близо до Нова Загора. Последният известен български метеорит е Павел, паднал на 28 февр. 1966 г. близо до село Павел, до Свищов.

Метеоритът (в българския народен език се срещат словосъчетанията „огнебесгур“ — от огнена + небесна + сгур —, „божа сгур“, „божа огнесгур“, „небесна шлака“ и др.) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.