Последната учебна година наближава. Тя отбелязва края на един етап в моя живот и началото на нов. Гледам към тази последна година с радост и тъга, очакване и нетърпение. За последно ще стъпя в пространството, с което съм свикнала, и то ще остане само спомен. Времето е като кутия бонбони-докато я отвориш и тях вече ги няма. Точно така ще отмине и тази последна учебна година и на финала ще осъзнаем, че всъщност сме застанали на един старт, който ще ни пусне в надпреварата на живота. Тук трябва да оставим розовата представа за света и да се изправим срещу трудностите.
Последната учебна година е година на равносметка, затварянето на една и отварянето на друга страница. Сега трябва да вземем решение за бъдещето си, да представим човека, в когото сме се превърнали и да оправдаем очакванията на хората, помогнали за нашето изграждане.
Още не съм стигнала до това последно стъпало и вече ми липсва. Не мога да си представя повече да не прекрача прага на училището, да не видя сутрин лицата на любимите хора, тези, с които се смях и плаках, с които се карахме за глупости. Времето лети, не знам кога минаха цели единадесет години. Дванадесетата ще отлети по същия начин. Но всяко нещо в живота има край. И единственото нещо, което мога да кажа е „Благодаря, мое училище, че ме научи на толкова много“