Много хора имат кучета. Има дори семейства,които имат доста деца,но имат и къче. Мои приятели,братовчеди и дори баба ми имат/ха куче. Споделям това с вас,за да Ви кажа че не е лошо да имат куче. Някой хора си взимат куче,когато се чувстват самотни,други- за да имат пазач,други пък просто искат да се похвалят. Безброй много са причините! Но аз искам да Ви кажа,че ако имате малко дете не трябва да забравите детето/цата си,в грижи за кучетата.

1.Храненето на кучето с човешка ръка

2. Прехранването на кучето

3. Липса на хранителен режим

4. Чести и рески промени в диетата

5. Прекаляване с лакомства

6.  Неправилно съхранение на храната

СЪВЕТИ

Водете кучето си на ветелинар и се консултираите с него,за всичко. Напомняме ви,че кучето е отговорност и трябва да се грижите за него!

Хачико  е куче от породата акита ину, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. В Япония, на гара Шибуя е издигнат паметник в негова чест.

Хачико е роден на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият).

Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5 часа след обяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 мес. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, пристига в 5 часа след обяд и седи до късно.. Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред.

Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“.

През 1934 г. е издигнат негов паметник. Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 г. до самата си смърт на 8 март 1935 г. В деня на неговата смърт е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма,  Токио.

По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.

През 1987 година по мотиви от тази история е направен филма „Hachiko Monogatari“ (Япония), а през 2009 „Хачико: история на едно куче“ (САЩ) с Ричърд Гиър в главната роля.

Това не е първият филм за Хачико.