След Деветнайсетомайския преврат (19 май 1934г) преминава в нелегалност. Заминава като представител на БКП на VII конгрес на Коминтерна в Москва (1935). Остава в СССР и постъпва в Международната ленинска школа.
По време на Испанската гражданска война (1936-1939) като представител на БКП към ЦК на Испанската комунистическа партия отговаря за българските интербригадисти. В началото на Втората световна война отново заминава за СССР.
На 11 август 1941г заедно с група български политемигранти-комунисти, начело с Цвятко Радойнов, се завръща с подводница нелегално в България като инструктор за партизанското движение и за изграждане на разузнавателна организация.
На 8 ноември 1941г при полицейска блокада е обграден в родния си дом в Сливен, където се е укривал и се самоубива.
