Изучаването на вселената е предмет на философията, както и науката космология, произлязла от физиката и астрономия, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Американските камили (Camelops), наричани още камелопс са изчезнал род от семейство Камилови, които са обитавали Северна Америка допреди около 12 000 години. Причина за изчезването им е застудяването, обхванало Земята по време на последния ледников период. Теглото е било около 800 – 1 000 кг.

Вълнестият мамут (Mammuthus primigenius) е изчезнал вид едър бозайник от семейство Слонове (Elephantidae). Той е един от най-късните представители на изчезналия род Мамути (Mammuthus), като видът им се обособява от степния мамут (M. trogontherii) преди около 200 хил. години в Източна Азия. Най-близкият им съвременен родственик е азиатският слон.

Комарите (Culicidae) са семейство двукрили насекоми. Наброяват около 3 500 вида и се срещат на всички континенти освен Антарктида. Обитават най-често застояли води и блата. Комарите преминават през четири различни фази в рамките на жизнения си цикъл – стадии на яйце, ларва, пупа и възрастни индивиди (имаго). Първите три стадия се развиват във водна среда и продължават между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и околната температура. Възрастните комари се появяват след развитието на пупата, като първоначално плуват на водната повърхност. Продължителността на живот на комарите е между 4 и 8 седмици.

Пчелите са монофилетична група летящи насекоми от разред Ципокрили, представена от седем до девет семейства^[1], близкородствена на осите и мравките. Пчелите са насекоми участващи активно в опрашването на растенията и произвеждат пчелен восък. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели. Пчелите наброяват над 20 хиляди вида и вероятно съществуват нови неописани за науката видове. Обитават целия свят с изключение на Антарктида, а местообитанията им са изключително разнообразни, но винаги са свързани с наличието на цъфтящи растения.

Змиите (Serpentes) са студенокръвни безкраки влечуги, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред — Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.

Мечките (Ursidae) са семейство едри хищни бозайници. Тялото им е масивно, късо и високопоставено, с голяма глава, малки очи и малки, закръглени уши, къса опашка и са стъпалоходещи с по пет пръста и дълги, извити, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста и рунтава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух, но слабо зрение.

Гущерите (Lacertilia) са влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред – Люспести. Оличителните белези на гущерите са удълженото тяло, покрито със суха люспеста кожа, дългата опашка, както и наличие на външно ухо и клепачи на очите. Повечето притежават четири крака снабдени с нокти. Гущерите са най-богатата на видове група с повече от 4300 вида, разпространени повсеместно с изключение на океаните и полярните зони.

 Заекът (Lepus europaeus) е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви (Leporidae). Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия Изток и Централна Азия. Пренесен е от човека в някои области на Америка, Австралия и Океания.Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm.Масата му достига до около 5 kg. Предните му крака са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна.

Добре дошли в Мрежа от училищни сайтове. Това е първата ви публикация. Редактирайте я или я изтрийте и започнете с това!