Речица (до 1945 г.:Рѣчица) е квартал на град Сливен, България.
Местоположение
Квартал Речица се намира на 3 км югозападно от центъра на град Сливен. На около още шест километра от квартала са разположени Сливенските минерални бани и р.Тунджа. Има изглед към Стара планина и покрай него минават първокласните пътища София–Бургас (Подбалкански първокласен път) и шосето Бургас–Сливен–Стара Загора–Пловдив–София.
История
Населеното място е с петвековна история.
- 1479 г. – назовано е с най-старото име – Чаирли , което идва от турската дума „чаир“ , която означава ливада. Първоначално Речица наистина е било място, осеяно с много ливади и заобиколени от дъбови горички. По тези места след 350 години местният феодал Тахир ага ще построи своите чифлици и насади лозя;
- 1711 г. – потурчване на много хора от Сливен и на няколко човека от Чаирли;
- 1829 г. – заселва се Тахир ага; води се Руско-турската война (1828 – 1829), но руските войски се оттеглят, а селяните се уплашват да не би турците да си отмъстят и затова палят чифлиците на Тахир ага;
- 1830 г. – заселване на хора от други градове и села, но най-вече от Ямбол;
- 1865 г. – поставя се началото на училищното дело;
- 1934 г. – новообразуваното село е наречено Речица;
- 1960-те години – заселване на роми, основно от сливенския кв. Надежда заради строеж там на завод;
- 1967 – 1968 г. – заселване на семейства от каракачански произход (днес Речица е сред населените места с най-много жители от каракачански произход);
- 1974 г., 1 септември – Речица става квартал на Сливен. Името е заимствано от местността, през която минавал най-прекият път за Сливен.
Общинско общообразователно училище
За разкриването на училището няма много данни. Според С. Табаков училищното дело в кв. „Речица“ започва към 1865 г., като едни от първите учители са Г. Ботушев и Ст. Драгнев. Отначало училището се помещавало в частна къща. Първата училищна сграда, състояща се от четири класни стаи, е построена през 1882 г. и училището е наречено „Св. св. Кирил и Методий“. До 1934 г. то съществува с това име. През есента на 1936 г. училището е преместено в модерна за времето сграда, която се състои от пет класни стаи и отново става начално, но не променя името си. На източната фасада на училището има барелеф с ликовете на братята. При преместването архивът е унищожен, с изключение на две книги.
От 1935 г. има запазен непълен албум на учителите, работили в училището. От 1946 г. в училището отново се разкрива прогимназиален курс и то се преименува на ОУ „Кирил и Методий“.
От учебната 1964/65 г. е разкрит и VIII клас.
От 1967/68 нараства броят на учениците, защото в селото се заселват много хора от каракачански произход. Започва искане на нова сграда и председателят на ОНС – Сливен Георги Данчев дава нареждане с цената на всичко да се осигурят средства и да започне проектиране и строителство.
През 1971 г. паралелките заедно с двете занимални са 18. Това налага наемането на различни помещения. Основите на училищната сграда се полагат през 1969 г., а през ноември 1972 г. е официално открита тази трета учебна сграда. Ентусиазмът при строителството от страна на ученици, учители и жители е изключителен. Сградата от 1936 г. остава в огромния училищен двор и се ползва от Целодневна детска градина „Здравец“. По решение на ОНС – Сливен през 1974/75 г. се внедрява целодневната организация на обучение. Трудностите са големи, училищното ръководство поема много рискове с тълкуването на нормативните документи, но колективът работи организирано.
В училището получава начално образувание и работи като главен учител през периода 1910 – 1912 г. Аргир Димитров (1892–1942), интербригадист в Испания и учен-химик. Той издейства ремонт на тогавашното училище и започва борба за нова сграда. Тук завършва основно образование и поетът Деньо Денев.
Днес IX ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има 460 ученици, които учат в 20 паралелки. За обучението и възпитанието им се трудят 28 учители. През 2004 г. Якутски фолклорен състав посещава училището.
На 11 май 2007 г. се навършват 125 години от създаването на IX ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в кв. „Речица“
