горно течение
Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.
След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.
При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Бял извор, където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир „Кърджали“ запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтанкюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50 – 60 м.
В целия този участък от село Средногорци до язовир „Кърджали“ реката тече между югоизточните разклонения на Преспанския дял в Западните Родопи и северозападните склонове на рида Жълти дял в Източните Родопи.
средно течеие
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
След град Маджарово водите на Арда навлизат в последния, най-долния от трите язовира – язовир „Ивайловград“, като тук водното огледало на язовира ту се стеснява, ту се разширява в зависимост от участъците през които преминава реката. Последователно се редуват пролома Кован кая, Бориславското долинно разширение (последното по течението на реката) и Камилдолския пролом (последен по течението ѝ). В най-тясната част на пролома е изградена стената на язовир „Ивайловград“.
долно течение
С изтичането на водите ѝ от язовир „Ивайловград“ започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България, завива на изток-североизток и навлиза в Гърция. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 км в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 м), осеяно с множество временни и постояни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон – около 2‰
