водосборен басеин
Площта на водосборният басейн на Струма възлиза на 17300 km2 и обхваща части от 4 балкански държави – България, Гърция, Република Македония и Сърбия. Най-голям е делът на България, възлизащ на 10 797 km2, което представлява 9,73% от територията на страната. С тази си площ водосборният басейн на Струма е вторият по големина в България след този на Марица. Той обхваща цялата област Кюстендил, западната част на област Благоевград, около 80% от област Перник и много малка част от област София. В него попадат 21 български общини, от които 18 изцяло и 3 частично.
В Гърция водосборният басейн на реката обхваща част от Северна Гърция, област Централна Македония, основно ном Сяр и частично ном Солун, като площта му е 6 295 km2. В Република Македония водосборният басейн на реката обхваща югоизточната част на страната, основно Струмишкото поле. В Сърбия към водосборния басейн на Струма попада най-югоизточната част на страната, районът на град Босилеград.
климат в водосборнич басеин
Климатичните характеристики на поречието на Струма го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В нея валежите достигат своя връх през месец ноември и декември със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 mm. Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период.
В началото на поречието полетата на Кюстендил и Радомир, под влиянието на континенталната средиземноморска зона, се проявяват климатичните особености и на преходно-континенталната зона, които са характерни за тази част от Централната западна зона. Изразени са със сравнително по-мека зима и по-топло лято. Средногодишна стойност на валежите е малко по-ниска – 517 mm.
Валежите се характеризират с неравномерно разпределение през годината, по-ясно изразена за Югозападната зона с малкото им количество през летните месеци и по-голямата честота на периоди без валежи в същите месеци. Това предопределя напояването като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.
