Горно течение
Горното течение на реката е частта от извора до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300 ‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположeни стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до водоразделните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100 ‰. От кота 1400 m н.в. долината на Марица приема съвършено друга форма. Същата на места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища. Речната долина е асиметрична – левият склон е по-стръмен от десния. От кота 1000 m н.в. реката навлиза в местността Маришко присое, което представлява едно късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 m н.в.). До тук склоновете на долината са стръмни, като наклонът им надминава 70‰. Същите са изцяло залесени със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на коритото е 67,5 ‰. То има типичен планински характер – скалисто, каменисто и покрито с едри камъни.
Средно течение
Средното течение на реката обхваща участъка през Горнотракийска низина от град Белово до напускането на реката на българската територия при село Капитан Андреево. След град Белово Марица навлиза в Горнотракийска низина. До град Пазарджик низината е широка до 10 – 15 km. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки километри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1 ‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо.
Долно течение
Долното течение на реката обхваща участъка от напускането на реката на България до устието ѝ. В този участък реката е вече много пълноводна и голяма. На места коритото ѝ достига до 1 km, като генералното ѝ направление е на юг, но в района на гръцкия град Димотика прави доста завои. По цялото си протежение до устието си реката служи за граница (с малко изключение в района на град Одрин) между Гърция и Турция. Недалеч от гръцкия град Фере реката се разделя на три ръкава, а впоследствие и на още няколко, които представляват делтата на Марица. Влива се в североизточната част на Бяло (Егейско море) недалеч от турски град Енос, като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия.
