Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него – астероиди, комети, планети, планети джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 млрд. години.
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун (♆).
Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.[4] Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2 100 км/ч.[5]
Уран е седмата планета от слънчевата система. Само Нептун и Плутон са по-далеч. Уран е най-отдалечената планета, която може да бъде видяна без телескоп. Средното разстояние от Слънцето е около
2 872 460 000 км, разстояние което отнема на светлината около 2 часа 40 минути, за да стигне до там.
Уран е огромно кълбо от газ и течност. Диаметърът му на екватора е
51 118 км, почти четири пъти повече от земния. В самият център на планетата може би има скалисто ядро, с размери като на Земята. Учените се съмняват на Уран да има някаква форма на живот.
Сатурн е втората по големина планета и само Юпитер е по-голяма. Сатурн има седем тънки, плоски пръстена около себе си. Пръстените се състоят от ледени частици, които обикалят около планетата. Тези пръстени правят Сатурн един от най-хубавите обекти в слънчевата система. Юпитер, Уран и Нептун са единствените други планети, за които се знае, че имат пръстени.
Диаметърът на екватора е около 120 540 км, почти 10 пъти повече от земния. Планетата може да бъде видяна от Земята и без телескоп, но не и пръстените. Сатурн е била най-далечната планета от Земята, за която са знаели древните астрономи. Те са й дали името на римския бог на земеделието.
Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система. Диаметърът й е 142 984 км, 11 пъти по-голям от земния и е 1/10 от този на Слънцето. Необходими са повече от 1000 планети като Земята, за да запънят обема на гигантската планета. Погледната от Земята, Юпитер е по-ярка от повечето звезди. Обикновенно е втората по яркост планета след Венера.
Юпитер е петата планета в слънчевата система, а средното разстояние от Слънцето е около 778 570 000 км.
Астрономите бяха свидетели на забележително събитие през юли 1994 г, когато 21 отломки от кометата Шумейкър-Леви 9 навлязоха в атмосферата на Юпитер. Този сблъсък предизвика огромна експлозия, като отломките се разпиляха на площ с диаметър по-голям от Земята.
Марс е четвъртата планета от слънчевата система. Както Земята, Юпитер, Слънцето и другите обекти в слънчевата система, Марс е на около 4,6 милиарда години.
Марс е именуван на римският бог на войната. Гърците са наричали планетата с името Арес. Римляните и гърците са свързвали планетата с войната, защото цветовете и наподобяват на кръв. Погледната от Земята, Мрас е ярко червеникаво-оранжево тяло (цветът й е подобен на ръждата).
Учените наблюдават Марс с телескопи разположени на Земята и в космоса. Едни от първите сонди, са били проектирани да изследват планетата докато прелитат покрай нея. По-късно, космическите сонди са оставали на орбита около Марс, а някои дори кацат на планетата. Но досега човек не е стъпвал на Марс.
Земята е малка планета в необятния космос. Тя е една от деветте планети в слънчевата система. Слънцето е звезда, една от милиардите звезди, които се намират в галактиката Млечен път.
Земята е част от вселената, дом на човешките същества и на всички останали форми на живот, които са ни известни. Животни, растения и други живи организми се намират почти навсякъде по Земята. Те могат да съществуват тук, защото планетата ни е на подходящото разстояние от слънцето. Повечето живи организми се нуждаят от слънчевата светлина и топлина, за да съществуват. Ако Земята беше прекалено близо до слънцето, би било твърде горещо за живот. Ако Земята е прекалено далеч, ще е твърде студено за какъвто и да е живот. Живите организми се нуждаят и от вода, а на Земята има достатъчно. Водата покрива по-голямата част от планетата.
По големина Земята се нарежда на пето място измежду деветте планети. Диаметърът й е около 13 000 км. Като най-голяма планета, Юпитер има диаметър около 11 пъти по-голям от този на Земята. Плутон е най-малката планета и има диаметър с около 1/5 по-малък от този на Земята. Планетата ни е на около 150 милиона км от Слънцето. Отнема й една година, за да направи пълна обиколка около Слънцето.
Венера е известна като „двойник“ на Земята, защото двете планети си приличат по размер. Диаметърът на Венера е около
12 100 километра, приблизително 644 километра по-малък от този на Земята. Никоя друга планета не прилича толкова на Земята колкото Венера. Когато Венера е най-близко до Земята, разстоянието е около 38.2 милиона километра.
Гледана от Земята, Венера е по-ярка от която и да е друга планета и дори звезда. Венера е първата планета или звезда, която може да бъде видяна на западния хоризонт през вечерта. От друга страна, тя е последната планета или звезда, която може да бъде видяна на източния хоризонт рано сутрин.
Древните астрономи са дали името „Phosphorus“(фосфор) на обект, който се вижда сутринта, а на обекта, който се появавя през вечерта „Hesperus“(Вечерница). По-късно те осъзнават, че тези обекти са една и съща планета. Наричат я Венера, в чест на Римската богиня на любовта и красотата.
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.[1]
Слънцето
е звездата в центъра на Слънчевата система. То представлява почти идеална сфера, съставена от гореща плазма имагнитни полета.[2][3] Диаметърът му е около 1 392 000 km, близо 109 пъти по-голям от този на Земята, а масата му (1.9891 × 1030 kg, 330 000 пъти повече от земната) съставлява около 99,86% от общата маса на Слънчевата система.[4] От химическа гледна точка около три четвърти от масата на Слънцето е образувана от водород, а остатъкът е предимно хелий, като 1,69% от масата (или 5628 пъти повече от масата на Земята) са други по-тежки елементи, като кислород, въглерод, неон, желязо и други.[5]