Болестите по пчелите се разделят на 2 основни групи: болести по пчелното пило и болести по пчелите.
Болести по пилото
Болести по пчелите
Епидемии
Медоносните пчели живеят в многочислени семейства, съставени от 3 различни форми индивиди:
Трите форми индивиди се различават както по своите анатомични и физиологични особености и по дейността си, така и по своята численост. Те обаче се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си. Майката, пчелита и търтеите не са в състояние да живеят продължително време самостоятелно извън пчелното семейство.
Пчелната майка е женски индивид с напълно развита полова система. В пчелното семейство има само една майка. Нейната роля е да снася оплодени и неоплодени яйца, от които се развиват трите форми индивиди. След като се съеши с търтеите и започне да снася яйца, майката не напуска семейството освен при роене. Само съешените майки могат да снасят оплодени яйца, от които се развиват женски индивиди – майки или пчели работнички.
При нашите условия снасянето на яйца започва през февруари и постепенно се усилва, като най-интензивно е през май и юни до началото на юли. Тогава майката снася средно дневно до 1500-2000 яйца, чиято маса (2000 x 0,132 мг = 264 мг) надхвърля масата на самата майка. През лятото и есента темпът на яйцеснасянето постепено отслабва и спира напълно през октомври.
Майката може да живее до 4-5 и дори повече години, но е най продуктивна през 1-2 година от своя живот. След това тя е вече физически и физиологически изтощена. Поради намаляване на запаса от сперматозоиди в нейното семенно мехурче, значителна част от яйцата са неоплодени и от тях се развиват партеногенетични (девствени) мъжки индивиди – търтеи. Семействата със стари майки не успяват да се развият добре за главната паша и дават значително по – малко мед и восък. Водени от инстинкта за осигуряване съществуването на семейството, пчелите сами се стараят да сменят старата си майка, като си отглеждат млада. От качеството на майката твърде много зависи силата и продуктивността на пчелното семейство. Тя трябва да бъде млада, от добър произход, да е да е отгледана в силно семейство и да е добре развита. Едрите и по – тежки майки имат по – добре развити яйчници с по – голям брой яйчни тръбици и снасят повече яйца. По–едрите и по–силни майки по–успешно зимуват, по-малко заболяват от нозематоза и са по – жизнени. Семействата с такива майки отглеждат много пчели за главната паша и дават повече мед и восък.
Пчелите работнички са женски индивиди с недоразвита полова система, поради което не могат да се съешават с търтеите. Техните яйчници имат 3 до 20 яйчни тръбици, от които при нормални условия в пчелното семейство не се образуват и не се отделят яйца. Пчелите извършват цялата работа вътре и извън пчелното гнездо: събират и пренасят нектар и прашец и ги складират като хранителни запаси, произвеждат восък и изграждат пити, охраняват гнездото, приготвянето на кашицата и млечицето и храненето с тях на ларвите и майката, удивителните грижи, които те полагат при отглеждането на пилото, като поддържат необходимата температура и влажност на въздуха и чистота в килийките и гнездото, и пр. Дължината на хоботчето при местната пчела е 6,3 – 6,7 мм, а при кавказката сива, планинска пчела е най–дълго и достига 7,25 мм. Пчелите са най–многобройните индивиди в пчелното семейство – няколко десетки хиляди. Броят им зависи от сезона, от плодовитостта на майката и от условията на развитието на семействата. Тялото на пчелите е сравнително по – дребно от тялото от тялото на майката и търтеите и достига дължина 12 – 14 мм, а масата на отделната пчела е около 100 мг, т.е. в 1 кг има средно 10 000 пчели.
Вследствие на усилената работа, която извършват през активния сезон, пчелите бързо се изтощават и живеят до 36 дни при силните семейства, а при по – слабите около 28 дни. През зимата живеят 6 – 9 месеца, тъй като са в относителен покой. Пчелите са не само работна сила – те направляват и контролират развитието и растежа на пчелното семейство и размножителния процес.
Въпреки, че половата система на пчелите е недоразвита, при известни условия, като например при естественото роене на пчелните семейства, и при недостиг или липса на младо пило в гнездото поради лошокачествена майка, яйчните тръбици при част от пчелите започват да се развиват – появяват се т.нар. анатомични търтовки. Ако семейството остане за по – дълъг период (15 – 20 дни) без майка или пило и няма маточник, анатомичните търтовки се превръщат във физиологични търтовки. В яйчниците им започват да се формират зрели яйца, които се снасят в търтееви или работнически килийки. Една такава пчела може да снесе 20 – 30 неоплодени яйца, от които в работническите килийки се отглеждат търтеи джуджета.
Търтеите са полово развити мъжки индивиди, чиито предназначение е да се съешават с младите майки. Развиват се партеногенетично, т.е. от неоплодени яйца. Те носят и предават на поколението наследствените качества на майката, която е снесла неоплодените яйца, и на търтея, който е оплодил тяхната баба, т.е. търтеите имат майка, баба и дядо, а нямат баща. Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краища, достигащо дължина 20 – 25 мм и маса 200 – 260 мг. Гръдният дял е със силно развита мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти доста далечно летене по време на съешаването с майката. Коремчето е широко, тъй като в него е разположена добре развитата полова система. Особено впечатление правят двете силно изпъкнали сложни очи отстрани на главата, които почти се сливат на темето. Благодарение на тях, търтеят може добре да се ориентира при преследването на майката.
Търтеите не изпълняват никакви други функции в пчелното семейство. Те обаче са биологически необходими, тъй като осигуряват размножаването и продължаването на вида. Появяват се в пчелното семейство през пролетта и особено през роевия период, понеже през това време има млади майки за съешаване. Тогава пчелите се отнасят доста грижливо към търтеите. През първите 7 дни след излюпването им те ги хранят с млечице и кашица от мед и цветен прашец. След тази възраст търтеите сами си вземат храна от килийките, като свободно се разхождат из кошера.Броят на търтеите в едно семейство е от няколко стотици до няколко хиляди в зависимост от възрастта на майката, от качеството на питите, от състоянието на семейството и от външните условия.
Търтеите обикновено живеят около 30 – 40 и рядко до 60 дни. Те извършват първите си ориентировъчни полети на 4 – 7 дневна възраст и стават полово зрели на възраст 14 – 16 дни Към края на лятото, когато притокът на нектар намалее или спре и нагонът на пчелните семейства за размножаване и отглеждане на майки попремине, отношението на пчелите към търтеите коренно се променя. Майката спира снасянето на неоплодените яйца, а пчелите престават да хранят търтеите, като постепенно ги изолират по стените и дъното на кошера. След това ги изхвърлят навън, където те загиват. Търтеите може да се запазят до късно през есента, ако има приток на нектар или семейството се подхранва. Пчелите запазват търтеите и когато семейството загуби майката или е с майка, която не се е съешила. В такъв случай търтеите дори могат да презимуват. Има съобщения, че презимувалите търтеи могат да се съешават с млади, неоплодени майки.
В пчеларството отглеждането на необходимия брой търтеи за съешаване с майките трябва да се допуска само при определени племенни семейства. При всички други семейства в пчелините трябва да се води системна борба срещу търтеите.
Целият цикъл на развитието от снасянето на яйцето до излюпването на:
Пчеларски инвентар са уреди за непосредствена работа с пчелите.
Пчелното млечице (още наричано желе роял, от името му на английски Royal jelly) е вид пчелен секрет, който подпомага растежа на пчелите работнички и търтеите през първите три дни от живота им, както и на пчелата-майка през целия период на развитието ѝ и след това. Пчелното млечице се произвежда от млади (5 до 15-дневни) нелетящи пчели, наречени „кърмачки“, като когато е за нуждите на обикновените пчели, то се отделя от техните хипофарингиални (долночелюстни) жлези, а когато е за царицата – от мандибуларните (гълтачна и горночелюстна) жлези. Разликата между двата секрета е в пъти по-високата доза пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, съдържани в млечицето за майката, които стимулират нейната висока репродуктивност и интензивнаобмяна на веществата и правят възможно тя да снася ежедневно по 1500 – 2000 яйца.
Със съдържанието си на 18 аминокиселини, белтъчини, витамини (A, В-комплекс, В5, В6, C, D, E), въглехидрати, ензими, масти, минерални соли и др. пчелното млечице се отличава с висока хранителна и биологична стойност. То съдържа и антибактериални и антибиотични компоненти. От човека пчелното млечице се използва като хранителна добавка за подобряване на апетита, обмяната на веществата и имунната система. То също така подобрява функциите на жлезите с вътрешна секреция, стимулира кръвообразуването и забавя процесите на стареене.
Производството и съхранението на пчелно млечице е трудно. За период от 5 – 6 месеца един добре поддържан кошер може да произведе приблизително половин килограм млечице. Нетрайността на продукта налага то непрекъснато да се извлича и съхранява при минусови температури. Смесването му с друг пчелен продукт – меда, спомага за запазването му за по-дълго време.
Някои адвокати на правата на животните и групи от обществото, като веганите, считат, че практиката на събиране на пчелно млечице за човешки нужди е неетична.
Пчелният мед е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.[1] Обогатяването на меда с ензими води до екстракорпорално (извънтелесно) храносмилане, като в резултат на него се увеличава количеството на лесно усвоимите монозахариди, за сметка на дизахариди, пентози, рибози и други въглехидрати, налични в нектара.
Пчеларството е организираното производство на пчелен мед и други пчелни продукти – пчелен прашец, пчелен восък, прополис, пчелна отрова. Основната полза от пчеларството обаче е не медът, както много често се акцентира, а опрашването на диворастящата и най-вече културната растителност, което води до многократно увеличаване на добивите. Може смело да се каже, че медът в пчеларството е страничен продукт. Без опрашване би настъпил тотален глад на животни и хора и животът на планетата ни би бил застрашен.
Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.
Кошер Фарар
Американеца Ц. Л. Фарар пръв започва да използва магазините на стандартния Дадан-Блатов кошер и като плодник. Той използува няколко такива корпуси за плодник и няколко за магазини. Кошерите фарар се произвеждат с отделящо се дъно, като прилетната дъска е продължение на дъното. Всички
корпуси са без фалцове освен във вътрешните горни части на предната и задната стена, върху които лежат пчелните рамки. Корпусите стъпват челно върху дъното.Те са взаимно заменяеми както на многокорпусен кошер. Не се прави допълнително обковаване на корпусите в долната им външна част. Това дава възможност да се прилага многокорпусната технология за отглеждане на пчелите, като обемът на кошера се увеличава във вертикална посока.
Кошер фарар е с вътрешни размери на корпуса: 375-450-170 мм Дебелината на стените на корпуса е: 20 мм или 3/4 inch = 19,05 mm. (1 inch = 25,4 mm)
– See more at: http://beehoneyportal.com/pchelen-kosher-beehive-vidove-kosheri/#sthash.sX5Ep35N.dpuf
Съществена разлика на кошерите лежаци от останалите системи кошери разпространени у нас е, че всички лежаци са представители на хоризонталния тип кошери – т.е. разширението на пчелното семейство става по дължина, а не по височина. Тази особеност винаги трябва да се има предвид при начините и методите за работа с тях.
Най-разпространеният у нас тип лежак е с 18 дадан-блатови плодникови рамки, поради което описанието на устройството се отнася за него. Сравнително рядко се срещат 20 или 24 – рамкови кошери лежаци. Те имат същото устройство както 18-рамковия, като се различават от него единствено по дължината си и по броя на плодниковите рамки. Кошерът лежак се състои от дъно, плодник, покривна дъска или покривни дъсчици, възглавница и капак. Към принадлежностите му също спадат и две преградни дъски, както и стандартна хранилка. Вижда се, че конструкцията на лежака е принципно същата както на стандартния 12-рамков Дадан-Блатов кошер, с тази разлика че лежакът няма магазин. Височината и широчината на лежака съвпадат с тези на плодника на Дадан-Блатовият кошер (вътр. размери 450/335 мм). Разликата е в дължината на кошера (вътр. дължина 667 мм). При кошера лежак се работи с Дадан-Блатовата плодникова рамка (435/300 мм). Особеност на лежака е, че входът при дъното е по цялата дължина на кошера, като широчината му се регулира с плъзгащи затварачи. При някои кошери входовете при дъното може да са два – ляв и десен. Освен долните входове лежакът има и два горни входа, които се използват при зимуване, при работа с помощно семейство, работа със запасна майка и др. Устройството на кошера, както и сравнително голямата му дължина, позволяват той да се раздели с преградна дъска и в него да се настанят две семейства. При нужда лежакът, подобно на Дадан-Блатовият кошер, може да се комплектува с магазин за 18 рамки (който е много тежък), или с два магазина за по 9 рамки.
Л. Лангстрот (1810-1895) е иэвестен като „бащата на американското пчеларство“. Преэ 1851 е иэработил раэборния тип кошер отварящ се отгоре. Благодарение на простото си устройство този тип кошер е получил широко раэпространение в Америка и други страни. Статиите на Лангстрот в списанията по пчеларство се ползвали с голяма популярност, а книгата му „Пчела и кошер“ публикувана преэ 1853 г. , и до днес се смята за класическо издание эа пчелите и пчеларството. Амос Ивес Роот (1839-1924). Подобрил кошера на Лангстрот. Вътрешни размери-450-375-240 мм рамки-435-230-25 мм стените са дебели-25 мм.
– See more at: http://beehoneyportal.com/pchelen-kosher-beehive-vidove-kosheri/#sthash.sX5Ep35N.dpuf
Дадан-Блат е вид кошер, представител на вертикалните пчелни жилища. Изобретен е от американеца от френски произход Шарл Дадан, a по-късно е доусъвършенстван от швейцареца Е. Блат, откъдето идва и името му – Дадан-Блатов кошер. Той се състои от следните части:
Посочените размери на плодника и магазина са стандартизираните в България.
Разделителните дъски служат за отделяне на пчелното семейство от останалото пространство на кошера. За всеки кошер се изработват по две разделителни дъски. Едната се изработва така, че пчелите да не могат да преминават под нея, тъй като тя допира до стените, дъното и горната възглавница. Тя се използва за разделяне на кошера на две части. На преградните дъски се поставят странични разделители, за да стоят изправени. Разделителите са изработени от тясна ламаринена ивица. Чрез тях се спазва разстоянието между рамките, което трябва да бъде от 4 до 12мм (така нареченото пчелно пространство). Разделителите могат да се монтират и на самите рамки. Те се поставят напречно на горната летва и се спускат на известно разстояние по страничните летвички и се приковават с малки пирончета към тях.