Начален преговор

  1. Компютърна система

Компютърната система (КС), фиг. 1, представлява съвкупност от физическа част (хардуер), програмно осигуряване (софтуер) и данни (информацията, съхранявана на различни устройства и използвана от софтуера).

Фиг. 1

  • Компютърният хардуер (hardware) е съвкупност от всички физически компоненти на компютъра – механичните, електрическите и електронните устройства, както и носителите на данни, т.е. това е компютърът заедно с всички видове периферни устройства, включени към него.
  • Централният процесор (CPU) е чип на дънната платка, който представлява малка капсулирана силициева пластина с вградени микроелектронни елементи. Състои се от две основни части, които са свързани помежду си с електронни връзки (шина) – аритметично-логическо устройство и контролно устройство.
  • Оперативната памет (ОП) е временната памет на компютъра, която съхранява програмния код на всички стартирани програми и данните, необходими за работата им. Нейните основни характеристики са големината и честотата на обмен на данните.
  • Компютърният софтуер е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на компютъра. Според предназначението си софтуерът се разделя на системен и приложен.
  • Системният софтуер управлява компютърния хардуер и създава основа за работа на приложния софтуер. Неговата най-важна част е операционната система (ОС).
  • Операционната система (фиг. 2) е

    Фиг. 2

    набор от програми за управление на компютърната система. Тя осигурява среда и възможност за изпълнение на приложния софтуер от компютъра, управлява и разпределя използването на процесора и паметта от различните приложения, управлява работата на периферните устройства, позволява на човек да управлява компютъра чрез потребителския интерфейс.

  • Приложният софтуер включва всички програми, с помощта на които потребителите решават определен тип задачи.
  • Програмните средства, необходими за обмен на информация както
    между различните устройства, така и между устройства и потребител, се наричат потребителски интерфейс.

2. Интернет и интегриране на дейности

  • Интернет (от англ. The Internet) е част от глобалната компютърна мрежа, включваща милиони потребители към хиляди мрежи, които комуникират свободно помежду си, обменят информация и използват ресурсите на всички мрежи.
  • Хипертекстът е метод за предаване на информация, при който части от текст или изображение могат да съдържат връзка към друга информация. Тази връзка се нарича хипервръзка (hyperlink) и чрез нея потребителят се придвижва през множеството от свързани документи.
  • Системата от взаимносвързани хипертекстови документи се нарича уеб страници (web раges). Всяка страница има свой собствен адрес, наричан уеб адрес (web address). Уеб страниците
    са групирани в уеб сайтове (web sites), които са съвкупност от страници, допълващи се функционално и имащи сходен дизайн. Уеб браузър (браузър) се нарича компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на уеб страници.
  • Намирането на информация в интернет се извършва от търсещи машини – търсачки (search engines). Когато потребителят иска да намери нещо в тях, той трябва да зададе ключова дума,
    фраза или комбинация от думи в полето за търсене. Това се нарича заявка за търсене.
  • Достъп до интернет е свързаност, която позволява отделните компютри и устройства да ползват наличните интернет услуги – електронна поща, обмен на хипертекстове, трансфер на файлове и други. Той се осъществява с помощта на специални мрежови устройства – модем, рутер и други.
  • Интернет предлага различни услуги за комуникация в реално време – разговори в реално време (Internet Relay Chat), интернет телефония (VolP), размяна на мигновени съобщения (Instant Messaging).
    Социалната мрежа е онлайн услуга за създаване на социални отношения с други хора, които имат сходни лични или професионални дейности.
  • Социалните мрежи позволяват общуване между приятели, споделяне и обсъждане на снимки, видеоклипове и материали, създаване на запознанства, гледане на видео, слушане на музика и др.

3. Приложни програми

Microsoft Word e програмата, с която работим при обработката на текст. Основните елементи на текстовия документ са: символ, дума, ред, изречение, абзац, страница. Всеки текст, след като е въведен, може

да бъде променян, изтриван, копиран, вмъкван, преместван. Този процес се нарича редактиране. Процесът, който променя външния вид на текста

и неговите елементи, се нарича форматиране. Форматиране на текст на ниво символи включва задаване на шрифт, размер, стил, цвят и ефект. Форматиране на текст на ниво абзац включва задаване на подравняване, отстъпи, разстояние между абзаци, междуредово разстояние.

При работа с документи освен текст, могат да се вмъкват, редактират и форматират специални знаци и символи, графични изображения, таблици и други обекти.

Голяма част от текстовите документи са предназначени за отпечатване на хартия. Текст, който може да се отпечата на един хартиен лист, се нарича страница. Размер на лист е широчината и дължината на хартиен лист, наречен формат. Ориентация на лист е разположението му спрямо хоризонтала. Тя може да бъде пейзаж (Landscape), когато листът е разположен хоризонтално, и портрет (Portrait), когато листът е разположен вертикално. Наборно поле е частта от страницата, в която се помества текстовото съдържание на документа.

Задача 1. Отворете файла pregovor.docx от папката Pregovor на приложените материали.

1. Форматирайте текста, като спазите следните правила:

  • Заглавие – шрифт Times New Roman, размер 20 pt, стил удебелен (Bold), центриран.
  • Основен текст – шрифт Calibri, размер 13 pt, стил обикновен (Normal), да се подравни двустранно; отстyп на първи ред 1 см, междуредово разстояние 1 ред. Разстоянието между абзаците да бъде 4 pt.

2. Вмъкнете в текста на подходящи места графични изображения от папката Pregovor на приложените материали.

3. Форматирайте страниците на документа, като зададете следните параметри: размер А4, ориентация портрет (Portrait), отстъп на листа горно поле (Тор) 3 см, долно поле (Bottom) 3 см, ляво поле (Left) 2 см, дясно поле (Right) 2 см, номерация в средата на долното поле.

4. Настройте документа за отпечатване на две копия от всички страници.

5. Съхранете документа във вашата работна папка.

   Microsoft Excel e програмата, с която работим при създаване на електронни таблици (ЕT). Основните елементи на електронна таблица са: клетки (cells), редове (rows), колони (colums). Клетките се образуват от пресичането на редовете и колоните, като техните имена се наричат адрес на клетка. В електронна таблица могат да се форматират както клетките, така и данните, съдържащи се в тях – шрифт, размер, стил, цвят, разположение, пренасяне и ориентация на данните, цвят и рамка на клетка, обединение на клетки и др.
Адрес на клетка, който се променя при размножаване на формула, се нарича относителен адрес, а адрес на клетка, който не се променя при размножаване на формула, се нарича абсолютен адрес. Изчисленията в ЕТ стават с помощта на формули. Функциите са готови формули,
които се задават с име и аргументи. Програмата MS Excel има възможност да подрежда огромно количество данни по определени критерии. Това се нарича сортиране на данни.
Числовите данни, които се въвеждат в таблиците, могат да се представят във формата на диаграми (Charts).

Задача 2. Отворете файла pregovor.xlsx от папката Pregovor на приложените материали.

1. Форматирайте таблицата по следния начин

  • Външния вид на въведените данни – по свой избор.
  • Поставете рамки на клетките и таблицата, като външните очертания на таблицата да са удебелени.
  • Задайте цвят на фона на клетките.

2. Като използвате подходящи формули, попълнете празните клетки в таблицата.
3. Задайте настройки за отпечатване на таблицата: ориентация на страницата портрет (Portrait), размер на белите полета 0,5 см., задайте цялата таблица да е в областта за печат, брой копия за печат три във формат А4.
4. Съхранете документа във вашата работна папка.

Програмата, с която работим при създаване на презентация, e Microsoft PowerPoint. Слайд се нарича основният елемент, който изгражда презентацията. Елементите на слайда включват: текст, графично изображение, таблица, диаграма, анимация, видеоклипове, звук.

В компютърната презентация се вмъкват и форматират графични изображения и обекти, художествени надписи, звук, видео, диаграми, таблици и др. На елементите от слайда се добавят анимационни ефекти, а между отделните слайдове се добавят преходи.
Програмите за създаване и обработка на графични изображения се наричат графични редактори. Основните начини за представяне на изображение са растерен и векторен. Растерното изображение се състои от точки (пиксели). Векторната графика представлява изображение,
съставено от множество обекти, изградени от вектори (векторът е линия, която може да бъде права, отсечка, крива и т.н.).
Дигитализация (англ. digitization – цифровизация) означава преобразуване на аналогова информация (текст, снимки, карти, звук, видео и др.) в цифрова (електронен вид) чрез електронни устройства.
Изработката на видеоклипове се извършва предимно на компютър, като кадрите се генерират автоматично от видеообработваща програма, наречена видеоредактор.

4. Работа по проект
Проектът прeдставлява последователност от задачи, които трябва да бъдат извършени, за да се постигне определена цел. За реализирането на даден проект се преминава през няколко основни етапа – начален етап, планиране, изпълнение, завършване (фиг. 3). За реализирането на един проект е наложително да се сформира екип – група от хора, обединени от една обща цел – реализирането на проекта. Краят по работата на един проект е неговото представяне и защита пред публика.