В края на ХІХ и началото на ХХ век фотографията се използва предимно за информационни и отчасти за научни цели. Техниката е достъпна за малцина, процесите са бавни и трудни, снимат се важни събития и личности, а обикновените люде се снимат по веднъж два пъти в живота си.В това време притиснати от достоверността на фотографията изобразителните изкуства търсят нови пътища. Пикасо (1881-1973) казва – "Ето, фотографията освободи живописта от задължението и да пресъздава нещата такива, каквито са" – и поставя разделителната линия. За фотографите – истината, за художниците – измислицата и фантазиите.

Сюрреализмът доминира в годините след Първата световна война и оказва голямо влияние върху цялата култура, дори днешните дизайнери и модни фотографи трябва да са благодарни на Дали и съмишлениците му.

Усъвършенстването на качествата на обективите и на използваните негативи и хартии, навлизането на фотографията в сферата на науката, също довежда до интересни резултати. Снимки, изследващи повърхността и структурата на предмети и материали, заживяват свой нов живот, като произведения на абстрактното изкуство. Макроснимки на абсолютно делнични обекти, като швейцарско сирене или шкурка, наподобяват космически пейзажи. Получава се така, че снимки направени по поръчка за производители и фирми или научни институти, често стават визитна картичка, представяща способностите и фантазията на техните автори.От средство за информация, каквото продължава да бъде, от нея се отделя ново направление, което съперничи на останалите изкуства по отношение на себепознаването и себеизразяването на личността.

Разделението на формата,съдържанието и разпадът идват още от двайсетте години от средите на художниците кубисти и конструктивисти. Те смятат, че отделен символ или знак, могат да бъдат предмет на изображение, да носят смислов заряд, да въздействат емоционално. Техните последователи във фотографията изследват формата, без да търсят определен смисъл и съдържание.На другият полюс се оформя лесно смилаемата фотография, кичът, масовото тиражиране на изображения с комерсиална цел – лъскави лимузини и разголени жени със застинали усмивки по лицата.

Цифровата технология е пряко свързана с телевизионната и видео-технология. През 1951 г. е създадено първото устройство, което записва движещи се картини от телевизионните камери, като преобразува информацията в поредица от електро импулси и я записва на магнитна лента. Това е на практика първият видеомагнетофон, създаден от инж. Джон Мулин в Бинг Кросби Лаборатория, в САЩ. От 1956 г. технологията е усъвършенствана от Чарлс Гинсбърг и е въведена в масова употреба в телевизионната индустрия.През 60-те години НАСА преминава от използването на аналогови към цифрови технологии. По време на вземането на проби от лунната повърхност, се изпращат цифрови сигнали към Земята, които тук са преобразувани в картина. Компютърните технологии също напредват, НАСА първа ги използва за подобряване на качеството на изображението. След това цифровите технологии навлизат масово в сферата на шпионажа, използват се в сателитите по време на Студената война.

Вече всеки ученик, който има повече желание да се научи, може да променя цветовете, контраста, остротата на снимката, да рекомпозира и прави отсечки, да добавя многобройни ефекти, да създава собствени виртуални албуми от снимки… неща, които са немислими или много трудоемки и скъпи, когато се работи с филм.

Фотографията абсолютно скъсва с претенциите си за достоверност. Изображенията са толкова лесни за манипулиране, просто поредица от цифри на компютъра, които могат да бъдат преподредени по всякакъв начин. Изчезват границите между изкуствата, анимация, кино, фотография, компютърна графика и дори живопис – всичко се смесва и се превръща в цифрови сигнали.Езикът на изображенията се оказва най-универсалният език, хората копнеят да създават изображения, да манипулират изображения, да разменят изображения, мисленето им се формира от видяното, то пък определя постъпките им… Сбъдват се сънищата на сюрреалистите, границата между истина и сън, действителност и фантазия и толкова размита, че никой не може да каже къде е и дали изобщо я има. Светът навлиза в нова ера – реалност, подобна на Матрицата.

"Фотография" произлиза от гръцките думи "photos" (светлина) и "graphein" (рисувам). Думата е използвана за първи път от учения Сър Джон Хершел през 1839.                          

XV в. Леонардо Да Винчи описва принципа на камера обскура – светлоизолирано пространство, в което светлинните лъчи преминават през малък отвор и проектират предметите намиращи се отвън.
1727 г. И. Шулце за първи път съчетава двата принципа и открива принципа на рисуване със светлина върху светлочувствителен материал.
1737 – 1802 г. Хело, Шеле, Веджвуд – правят първата светлочувствителна хартия, напоена със сребърен нитрат. Способът обаче не може да се прилага на практика, защото още не е открит начин за фиксиране на изображението.
1813 г. Дж.Н. Ниепс започва опити за светлопис с помощта на лигографски камък и оловна плоча, покрита с лак, нарича своето изобретение хелиография. Три години по-късно приспособява към камера обскура проста сферична леща и увеличава рязкостта на изображението с ирисова диафрагма.
1824 г. Дагер прави експерименти за фиксиране на изображението.
1829 г. Ниепс се сближава с художника Жан Луи Дагер. Като художник той не може да се похвали с някакви особени успехи, но в главата му отдавна се върти мисълта да накара светлината да рисува вместо него. Десет години по-късно Дагер и синът на Ниепс – Изидор правят съвместно предприятие и предлагат фотографски процес, който получава името дагеротипия. Доктор Дрепер научава за откритието и решава да направи портретна снимка. Не е лесно да се направи подобно нещо в онова време: необходимо е снимания човек да стои неподвижно повече от 20 минути. Но въпреки това опитът се оказва сполучлив – снимката излиза добра.
1835 г. Талбот прави първата снимка на хартия. Четири години по-късно той описва метода за фиксиране на изображението и регистрира в Лондонското Кралско общество своето изобретение. В същата година във Франция Академията на Науките признава дагеротипията и отпуска пожизнени пенсии на Дагер и Исидор Ниепс.
1840 г. Създадена е първата фотокамера "Сеге" с кожени приспособления за корекция на фокуса. Тя тежи 14 килограма. На следващата година и Фойхтландер конструира конусообразна, метална камера за дагеротипия, с обектив и преносим статив. За да се направи снимка с нея е необходимо при слънчева светлина експонацията да е около минута, а в мрачно време 3-4 минути.
1855 г. Д. К. Максуел прави експерименти свързани с цветната фотография. След шест години опити, той доказва, че е възможно да се получат естествени цветове по метода на наслагването на три отделни слоя – червен, зелен и син.
1857 г. Петцвал и Дитхер конструират първия пейзажен обектив, наречен – ортоскоп.
1865 г. Патвен прави цветно изображение на хартия с нетрайни оцветители.
1884 г. Истман прави машина за производство на фотохартия и слага началото на фотоемулсионната промишленост. Пет години по-късно пуска на пазара първата джобна камера с навита на ролка светлочувствителна хартия за 100 снимки.

1935 г. Фирмата «Кодак» представя първия в света цветен негатив.
1941 г. Фирмата «Агфа» предлага негативно-позитивен процес в цветната фотография и показва първия цветен игрален филм.
1947 – 1950 – Масово навлизат цветни фото и кино материали.

1972 г. Texas Instruments патентова електронна камера без филм.
1981 г. – Японската фирма Сони разпространява първата в света комерсиална камера Сони – Мавика. Тя има резолюция 0.7 мегапиксела, а картините се записват на флопи дискета.
1986 г. е пуснат е на пазара първия 1-мегапискелен сензор, което за онези години е направо революционно. През следващата година пак Кодак пуска на пазара седем продукта за запис, съхранение, обработка, пренос и отпечатване на цифрови изображения.
1990 г. – Кодак развива фото система и предлага първия световен стандарт за определяне на цветовете в дигитална среда, за компютри и периферия.
1991 – Кодак прави първата професионално насочена към фотожурналистите цифрова камера. Тя е в тяло на Никон Ф 3, оборудвана с 1.3 мегапикселен сензор от Кодак.
1994 – е пусната на пазара първата камера за масова употреба от Епъл – Куиктайм 100 – с възможност за връзка с компютър, чрез сериен кабел.
1995 – фирмата Касио създава първата цифрова камера с LCD монитор – QV 11, на следващата година и Сони пуска на пазара своята Сайбършот
1995-1998 г. Кодак се включва агресивно в кампанията за развиване на цифровите технологии. Съвместно с Ай Би Ем прави първата в света мрежа за предаване на картини, базирана на интернет. Фирмата Хюлет-Пакард пък създава първата цветна глава за мастиленоструйни принтери.

Добре дошли в Мрежа от училищни сайтове. Това е първата ви публикация. Редактирайте я или я изтрийте и започнете с това!