Автор: toomuchduda

Привет!

Днес ще говорим на научна тема. Предполагам, че една голяма част от вас знаят или поне са чували за т.нар. Теория на Хаоса. За тези от вас, които не са запознати с термина, днес ще се опитам да го обясня и ще дам примери за този феномен.

От физична гледна точка това е математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос — още известно като термина „чувствителност към началните условия“. Примери за подобни системи са атмосферата, турбулентните потоци, биологичните популации и икономическите системи. (Wikipedia)

Разбира се, има определени понятия, които са част от дефиницията на Теорията. Това са: атрактор, фрактал, фазово пространство, инфлексна точка, флуктуация.

Фазовото пространство представлява вид абстрактно пространство, чиито координати са степените на свобода на самата система. Тоест, възможностите на един атрактор (който се намира в системата) за разположение.

Самият атрактор е това, към което е привлечена системата (to attract = привличам). Атракторът е област в пространството на възможните състояния, в която системата може да се движи, без да може да се откъсне от тях. В този смисъл, атракторът е подобен на „черна дупка“ в пространството, постоянно всмукваща материя и никога не позволяваща нещо да се измъкне. (Wikipedia)

Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части.

Най-простият тип атрактор е точката. Точковият атрактор е най-простия път от хаоса към реда. Той съществува в първото измерение на линия, която е сбор от безкрайно количество точки. Точковият атрактор води, например, човека неизменно към една дейност или го отблъсква от друга.

Инфлексната точка е там, където има някакъв определен баланс между двете противоположности преди едната да надделее.

Друг вид атрактор е всъщност граничният цикъл, който има вид на затворена крива линия. Пример за това е биенето на сърцето.  Честотата на биене може да намалява или нараства, но тя винаги се стреми към своя атрактор, своята затворена крива. Цикличния атрактор кара човека да се стреми отначало към едно нещо, а след това към друго (цикъла от сън и бодърстване, например), подобно на магнитен кръг, отначало привличайки, после отблъсквайки се, след това привличайки се отново. Той съществува във второто измерение на равнина, сбор от безкрайно количество линии. С него се характеризира пазара, където цената се движи нагоре или надолу в определен диапазон в течение на някакъв период време. Например, високите борсови цени на зърно есента на тази година предизвикват увеличение на посевните площи следващата пролет, което, на свой ред, води до увеличаване на реколтата зърно и понижаване на цените в следващата година. Този атрактор е по-сложен от точковия атрактор и представлява основна структура за по-сложно поведение.

Началото на тази теория на Хаоса е дадена от Лоренц, който е бил метеоролог, през 1963г.

Атракторът на Лоренц, представя поведението на газ, в което и да е дадено време. Състояние в даден момент зависи от състоянието му в момента, предшестващ дадения.

Обяснението за неравномерното преместване на газа лежи на молекулярно ниво – все пак движението на атомите и молекулите във флуидите си е съвсем хаотично.

Молекулярните взаимодействия са много слаби, но те предизвикват случайните флуктуации, които водят до непредвидимите последствия. Най-важната характеристика на странния атрактор е чувствителността му към началните условия. И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.

Флуктуация (fluctuare – вариране, колебание) е случайно отклонение от средното (обикновено равновесно) значение на физични величини, характеризиращи система от голям брой частици.

 

 

 

 

Моите действия имат много голямо значение не само за мен, но и за теб. За хората около теб. Както и vice versa (обратно) – твоите действия оказват ефект и върху мен, без дори да го подозираш. Ако наистина изпаднем в дълбоки философски мисли, може дори да кажем, че целият Свят е отговорен за.. ами, целия свят.

Най-голямата мистерия обаче си остава дали има случайност, или не. Твърдят, че едно нещо има определена траектория в зависимост от началната му позиция. Ако поставим една топка на хълм, учените смятат, че тя има строго определен път надолу, който е предварително определен от мястото, където сме я поставили. Въпреки това, аз мисля, че същата тази топка има няколко траектории от едно и също място. За жалост никой не знае дали има случайно изместване от траекторията, дали е случайна самата траектория, или изместването е резултат от движението на частиците в топката (и отношението атрактор – частици). Случайността сама по себе си няма как да бъде доказана на този етап от научното ни развитие. Случайността би представлявала отклонение от логиката. А всяко отклонение от логиката е възможно да е с причина.

Аз лично много вярвам в Ефекта на пеперудата и категорично в Теорията на хаоса. Напълно логично е, че дори и е обяснено от научна гледна точка. Всичко става с причина и всичко има своите последствия. Дори да се върнем назад във времето, както често ни се иска в лошите моменти, за да се поправим, със сигурност и да се поправим, то ще измени може би целия ни живот.

Нещата са така, както са, и се случват с определена причина. Да, тук има много други елементи като съдба и противоположното – сами взимаме решенията си. Ние самите определяме атрактора на своята система. Ние се стремим към нещо и „ако то е достатъчно силно, Вселената ще ни помогне да го получим“. Ами ако има висш атрактор, за който дори не подозираме?..

(следва част 2)

 

 

 

Saudade

Едно кратко въведение преди основната част: смятам да започна една нова поредица, в която да ви представя интересни чувства и емоции, на които да няма еквивалент в нашия език или просто да няма такава дума за тях. Надявам се, че ще ви бъде интересно да опознаете безграничния свят на човешкия дух и всичко присъщо му!

Сред португалците е известно чувството саудаде. Често те го описват като емоцията, която остава след като някой наш любим човек си отиде. Вид носталгия, която се задейства, когато си спомним за места, хора или събития, някога донесли ни щастие. Това може да бъде и празнотата, която усещаме, когато любимият не е с нас, а много бихме искали да бъде. Саудаде е описвано и като силна меланхолия към нещо, което никога не сме имали, но много искаме да имаме, за някого, когото не сме срещали, но сякаш сме.

Ето какво казва А.Ф.Г.Бел:

Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга.

Аз съм на мнение, че всеки един от нас е изпитвал чувството, но тъй като в нашия речник няма дума, която да го описва, не сме знаели. Сега обаче вече е различно! 🙂

Както вече споменах – обичам цветята.

Любими са ми черешовите дръвчета, които за щастие сега мога да наблюдавам как цъфтят.

Знаеше ли, че японците имат т.нар. Ханами (花見) ? Определя се ден (а понякога и повече от 1!) в периода март-май, по време на който се чества красотата на черешовото дръвче. Семейства, приятели и колеги се събират през деня или дори вечер до ранни зори, в парковете или по други места, където цъфтят дърветата, и правят пикник, пият саке (традиционна алкохолна напитка, направена от ориз) и пускат фенери. Главната идея обаче е да се полюбуват на гледката на десетките дръвчета, обсипящи земята със своите красиви цветове.

Този обичай съществува още от осми век и то само сред елитното общество. По-късно то достига самураите и едва след това „простолюдието“. Факт е, че и тогава се е празнувало по същия начин, както днес.

Ханами се чества и в други страни, сред които и България. Този месец имаше събитие в Южния парк в София, а съвсем скоро ще има и пред Народната библиотека. В САЩ и Канада обаче е много по-разпространено. Във Вашингтон и във Ванкувър са най-мащабните празници.

Аз за съжаление нямах възможността да отида на събитието в София, но мечтая някой ден да отида в Киото, Япония и да празнувам като местните. 🙂

Ами.. Здравей и на теб, посетителю.

Може би се чудиш защо и как си попаднал тук, а всъщност по-важният въпрос е къде точно си попаднал.

Казвам се Мила. Добре, излъгах малко – цялото ми име е Богомила. Все още съм на 18, но рожденият ми ден е на 11.09 (каква ирония!). Очаквам да ми честитиш тогава 🙂 Живея в София, България. Уча във Френската гимназия, но съвсем-съвсем скоро ще дойде краят и на тази ера. А за след това не зная..

Ако има значение, зодия Дева съм. 🙂 *шепне* Не казвай на никого, но малко вярвам в астрологията. :О

Обичам цветя, както вече виждаш. Обичам да се грижа за тях, не само да им се любувам. Много искам куче. Ама да е мопс.

Ох, ама ако започна да говоря какво обичам и какво искам, дълго време може да си водя този монолог.. С течение на времето ще разбереш какви са ми вкусовете. 😉

Защо обаче наистина си тук още, ако ще четеш за предпочитанията на някакво си момиче?
Защото нямам намерение да говоря за себе си. Чрез постовете ми, ще се запознаем. Мисля, че това е подходящото място да изразя мнението си по въпроси от всякакво естество, пък кой знае, може и дискусия да започнем! На мен лично ми харесва да чета за хората и гледните им точки – колкото по-различни сме, толкова повече откриваме себе си в крайна сметка. Не си длъжен да стоиш и да четеш всичко, което пиша. Но може да ти стане интересно..

Както и да е. Много се отплеснах. Приятен престой тук! Ако има нещо, казвай. Ако няма нищо.. е, знаеш къде е изхода, нали?

-Мила