Saudade
Едно кратко въведение преди основната част: смятам да започна една нова поредица, в която да ви представя интересни чувства и емоции, на които да няма еквивалент в нашия език или просто да няма такава дума за тях. Надявам се, че ще ви бъде интересно да опознаете безграничния свят на човешкия дух и всичко присъщо му!
Сред португалците е известно чувството саудаде. Често те го описват като емоцията, която остава след като някой наш любим човек си отиде. Вид носталгия, която се задейства, когато си спомним за места, хора или събития, някога донесли ни щастие. Това може да бъде и празнотата, която усещаме, когато любимият не е с нас, а много бихме искали да бъде. Саудаде е описвано и като силна меланхолия към нещо, което никога не сме имали, но много искаме да имаме, за някого, когото не сме срещали, но сякаш сме.
Ето какво казва А.Ф.Г.Бел:
Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга.
Аз съм на мнение, че всеки един от нас е изпитвал чувството, но тъй като в нашия речник няма дума, която да го описва, не сме знаели. Сега обаче вече е различно! 🙂
