Привет!
Днес ще говорим на научна тема. Предполагам, че една голяма част от вас знаят или поне са чували за т.нар. Теория на Хаоса. За тези от вас, които не са запознати с термина, днес ще се опитам да го обясня и ще дам примери за този феномен.
От физична гледна точка това е математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос — още известно като термина „чувствителност към началните условия“. Примери за подобни системи са атмосферата, турбулентните потоци, биологичните популации и икономическите системи. (Wikipedia)
Разбира се, има определени понятия, които са част от дефиницията на Теорията. Това са: атрактор, фрактал, фазово пространство, инфлексна точка, флуктуация.
Фазовото пространство представлява вид абстрактно пространство, чиито координати са степените на свобода на самата система. Тоест, възможностите на един атрактор (който се намира в системата) за разположение.
Самият атрактор е това, към което е привлечена системата (to attract = привличам). Атракторът е област в пространството на възможните състояния, в която системата може да се движи, без да може да се откъсне от тях. В този смисъл, атракторът е подобен на „черна дупка“ в пространството, постоянно всмукваща материя и никога не позволяваща нещо да се измъкне. (Wikipedia)
Фракталът е структура, за която се установява нетривиално самоподобие със собствените ѝ части.
Инфлексната точка е там, където има някакъв определен баланс между двете противоположности преди едната да надделее.
Друг вид атрактор е всъщност граничният цикъл, който има вид на затворена крива линия. Пример за това е биенето на сърцето. Честотата на биене може да намалява или нараства, но тя винаги се стреми към своя атрактор, своята затворена крива. Цикличния атрактор кара човека да се стреми отначало към едно нещо, а след това към друго (цикъла от сън и бодърстване, например), подобно на магнитен кръг, отначало привличайки, после отблъсквайки се, след това привличайки се отново. Той съществува във второто измерение на равнина, сбор от безкрайно количество линии. С него се характеризира пазара, където цената се движи нагоре или надолу в определен диапазон в течение на някакъв период време. Например, високите борсови цени на зърно есента на тази година предизвикват увеличение на посевните площи следващата пролет, което, на свой ред, води до увеличаване на реколтата зърно и понижаване на цените в следващата година. Този атрактор е по-сложен от точковия атрактор и представлява основна структура за по-сложно поведение.
Началото на тази теория на Хаоса е дадена от Лоренц, който е бил метеоролог, през 1963г.
Обяснението за неравномерното преместване на газа лежи на молекулярно ниво – все пак движението на атомите и молекулите във флуидите си е съвсем хаотично.
Молекулярните взаимодействия са много слаби, но те предизвикват случайните флуктуации, които водят до непредвидимите последствия. Най-важната характеристика на странния атрактор е чувствителността му към началните условия. И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.
Моите действия имат много голямо значение не само за мен, но и за теб. За хората около теб. Както и vice versa (обратно) – твоите действия оказват ефект и върху мен, без дори да го подозираш. Ако наистина изпаднем в дълбоки философски мисли, може дори да кажем, че целият Свят е отговорен за.. ами, целия свят.
Най-голямата мистерия обаче си остава дали има случайност, или не. Твърдят, че едно нещо има определена траектория в зависимост от началната му позиция. Ако поставим една топка на хълм, учените смятат, че тя има строго определен път надолу, който е предварително определен от мястото, където сме я поставили. Въпреки това, аз мисля, че същата тази топка има няколко траектории от едно и също място. За жалост никой не знае дали има случайно изместване от траекторията, дали е случайна самата траектория, или изместването е резултат от движението на частиците в топката (и отношението атрактор – частици). Случайността сама по себе си няма как да бъде доказана на този етап от научното ни развитие. Случайността би представлявала отклонение от логиката. А всяко отклонение от логиката е възможно да е с причина.
Аз лично много вярвам в Ефекта на пеперудата и категорично в Теорията на хаоса. Напълно логично е, че дори и е обяснено от научна гледна точка. Всичко става с причина и всичко има своите последствия. Дори да се върнем назад във времето, както често ни се иска в лошите моменти, за да се поправим, със сигурност и да се поправим, то ще измени може би целия ни живот.
Нещата са така, както са, и се случват с определена причина. Да, тук има много други елементи като съдба и противоположното – сами взимаме решенията си. Ние самите определяме атрактора на своята система. Ние се стремим към нещо и „ако то е достатъчно силно, Вселената ще ни помогне да го получим“. Ами ако има висш атрактор, за който дори не подозираме?..
(следва част 2)
