Във вярванията и фолклора на славянските народи се среща представата за така наречения Воден дух (Водник)– свръхестествено същество, въплъщение на водната стихия като отрицателно и опасно начало и олицетворяващо тайнствените водни дълбини. Той е мъжки воден дух, който се радва на плясъците на водата в реките и плува около плаващи трупи. Водният дух харесва почтително да го наричат „дядо“. В противен случай, той може да причини проблеми чрез унищожаване на язовири и водни мелници. Подобно на русалката, водният дух има рибешка опашка. Покрити в черни рибени люспи, водорасли и кал, тези същества приличат на голи старци с лица на жаби. Очите им горят като въглени, и ако видите някого от тях, той може да ви удави или да ви се превърне в свой роб в воднисти дълбините. Според българските вярвания всяка вода има стопанин-пазител, който най-често се явява в образа на животно – риба, жаба, змия, гущер, овен и др. Въпреки това в представите няма ясно обособен воден дух – отчасти тази роля е поета от самодивите, живеещи в или край водните басейни (езера, реки и т. н.). Сред част от българското население в Македония (Велешко) съществува представата за така наречените Стии (Стихии) – злотворни женски водни духове, давещи хората. В Странджа и Пиринско е познат демонът Топък (Топик), дух-пазител на водоем, произлязъл от душата на удавник и появяващ се нощно време в образа на куче или патица. Спорадично се среща представата и за воден дух в образа на бик, излизащ нощем от водата и борещ се с противник, най-често противникът е селският бик. Ако селският бик победи, то водният изчезва, както и водите, от които е излязъл.
