Самодивите, самовилите или вилите от славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на юдите. Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), с дълги коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с дълги бели рокли бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани с коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци.
Самодивите танцуват и пеят около кладенците и се говори, че ако видиш самодива не трябва да гледаш в очите. Хората са казвали, че от песента им по-хубава песен няма, и от танца им по-красив няма. В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите). Селото, в което живеят е митичното село Змейково.
