Коалата двуутробно растителноядно животно, живеещо по дърветата само и единствено в Австралия. Тя е единственият запазен представител на семейство Коалови (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета, които също се срещат само в саваните в Австралия. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.
Разпространение и местообитания
Ареалът на разпространение на коалата приблизително съвпада към този от 1750 г. в годините на откриване на австралийския континент. Днес обаче е силно фрагментиран в резултат на масово им избиване в началото на 20-ти век и намаляване на местообитанията. В Куинсланд например благодарение на разрастването на населените места ареалът се е смалил с около 30%.
Той започва от север при платото Атертън в Куинсланд, преминава през Нови Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щатите Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. В тази дълга около 2500 km ивица на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.
В началото на 20-ти век южните популации почти били изтребени от хората с цел добив на ценните кожи. След забраната за отстрел на много места коалите били реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и района около Аделаида. Коали били интродуцирани и на нови места като поречието на река Мъри и още 12 острова като най-големите от тях са Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик. На местата където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани генетичното разнообразие на индивидите е много малко, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малко привнесени индивида.
Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия преди около 10 хил. години.
Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни общности обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата.
Еволюция
Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство Vombatidae. Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства сред които тези на торбестите тапири, торбестите лъвове и гигантските вомбати са част от подразред Vombatiformes на разред Двурезцови торбести.Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове кенгура и посуми. Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни, а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на еоцена.
Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство Phascolarctidae, което включва още няколко фосилни родове и видове. През олигоцен и миоцен коалите от семейството са обитавали дъждовни гори и не са били така високоспециализирани към храната си. Някои видове като Nimiokoala greystanesi и няколко от род Perikoala са били по размер приблизително колкото на коалата. Други видове като тези от род Litokoala са били почти наполовина по-дребни от нея. Подобно на съвременния вид и праисторическите имат добре развити ушни структури, което предполага издаването на звуци надалеч и уседнал начин на живот. През миоцен Австралия започва да става все по-сух континент, което води до намаляване на дъждовните гори и постепенната им замяна с гори от евкалиптови видове. Така в късен миоцен родът Phascolarctos се отделя еволюционно от Litokoala и представителите му придобиват няколко адаптивни изменения, които им позволяват да преминат на евкалиптова диета. Това са изместване на небцето в посока към предната част на черепа, големи кътници и предкътници, малка криловидна трапчинка (Fossa pterygoidea)и по-голяма диастема между дъвкателните зъби и резците.
През плиоцен и плейстоцен, когато Австралия претърпява сериозни промени в климата и растителния свят видовете от семейството на коалите стават по-едро. Вероятно коалата (P. cinereus) е възникнала като джуджевидна форма на гигантската коала (P. stirtoni). Подобно намаляване на размерите на тялото при големите бозайници е възникнало като феномен в дивия свят във времето на късен плейстоцен като се приема, че няколко съвременни австралийски бозайници като валабито Macropus agilis са възникнали в резултат от подобно вджуджаване. Проучване от 2008 г. поставя под въпрос подобна хипотеза като изказва мнение, че двата вида P. cinereus и P. stirtoni са били симпатрични видове от средата до края на плейстоцен, а вероятно това е било факт още от ранен плиоцен. Най-ранните фосилни находки от съвреминните коали са открити от среден плейстоцен.
Размножаване
Отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 mm. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето коалата прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде. Коалите не пият вода – набавят си всичко, което им е необходимо, от евкалиптовите листа. Размножителният период на коалите е от декември до март. Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове. На тегло варират от 5 до 15 кг. Бременността при коалите е 35 дни.
