Лъв

Лъвът  е едър хищник от семейство Котки и един от четирите представители на род Пантери. С тегло, достигащо до 250 kg, той се нарежда като втората по големина след тигъра известна котка, обитаваща днес Земята. Ареалът на местообитание днес на представителите е силно ограничен за разлика от този, който е бил преди около 10 000 години. Днес лъвове се срещат само на едно място в Западна Индия и в разпокъсани райони на Субсахарска Африка. През последните 2  –  3 хилядолетия лъвът се е срещал и в Северна Африка и Югозападна Азия, но поради дейността на човека е изтласкан на далеч по-малка територия. Останки от съществуване на лъвове са открити и в цяла Евразия от Западна Европа до Индия, а в Северна и Южна Америка от Юкон до Перу. Това го прави, наред с котката, с най-обширен ареал на обитание.

В дивата природа лъвовете живеят 10 – 14 години, като в плен те могат да живеят и повече от двадесет години. На свобода мъжките рядко живеят по-дълго от десет години. Причина за това са нараняванията от непрекъснатата борба с конкурентни мъжки, което значително намалява преживяемостта им. Обикновено обитават савана и ливади, въпреки че по-рядко се срещат и в храсталаци и гори. В сравнение с другите котки лъвовете са изключително социални. Живеят на групи, наречени прайдове, състоящи се от женски с малки и малък брой възрастни мъжки. Ловуват заедно, като плячката им се състои предимно от големокопитни животни. Мъжките лъвове са лесно разпознаваеми благодарение на пищната грива. Тя е и един от най-разпространените животински символи, известни в човешката култура.

През последните две десетилетия африканската популация е спаднала с 30 – 50% и това го прави уязвим вид. Днес основната част от лъвовете живее в национални паркове, а главната заплаха за тяхната численост са хората и борбата за местообитания с тях. Още от епохата на Римската империя лъвове са залавяни и държани в плен, а от края на 18-ти век са търсени и залавяни с цел показването им по изложби, панаири, циркове и зоопаркове. Днес зоологическите градини си сътрудничат с цел запазването на застрашения азиатски лъв.

Преглед на изображението източник

Разпространение

Лъвът се среща в Африка – най-често в полупустините и по-рядко в пустините, а също и в някои части на Индия. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните ѝ райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания. Около 190 лъва живеят в гората Гир в Индия на юг от Мумбай.

Местообитание

В Африка лъвове се срещат основно в пасищата на саваната с отделни разпръснати акациеви дървета, които служат като сянка. В Индия местообитанията включват смесена суха савана гора и много суха широколистна гора. Преди около две хиляди години местообитанията на лъвовете са включвали районите на южните части на Евразия в район от Гърция до Индия и цяла Африка, с изключение на централните части на Сахара. Херодот съобщава, че лъвовете са били често срещани в Гърция в периода около 480 г. пр.н.е. Те атакували и камилските кервани на Персийския цар Ксеркс в похода му през страната. Към 300 г. пр.н.е Аристотел описва лъвовете като рядко срещани в Древна Гърция. Към края на първи век те изчезват от Балканския полуостров. Последните лъвове в Европа изчезват към 10-ти век от района на Кавказ.

Видът е унищожен в Палестина през Средновековието, а от останалата част от Азия постепенно изчезва до края на осемнадесети век вследствие на разпространението на огнестрелното оръжие. От края на деветнадесети и началото на 20-ти век те са изчезват и от Северна Африка и Югозападна Азия. Към края на деветнадесети век лъвът изчезва и от Турция и голяма част от Северна Индия. Последните сведения за лъвове в Иран са от 1941 г.

Подвидове

Традиционно са описвани дванадесет съвременни подвида, голяма част от тях обаче се смятат за вариетети на берберския лъв. Основните различия между отделните подвидове географското разпространение и формата и цвета на гривата. При много от индивидите има и индивидуални различия при гривата, поради което прави този признак несигурен. Днес са признати единадесет подвида на лъва,макар, че един от тях (Panthera leo melanochaita, Капски лъв) е несигурен. Изследване на митохондриалната ДНК показва, че всички лъвове от Субсахарска Африка спадат към един подвид с два вариетета: единия населяващ района западно от Източноафриканската рифтова зона, а другия на изток от нея.

Съвременни подвидове

Днес са описани следните осем съвременни подвида:

Праисторически подвидове

Известни са още няколко праисторически подвида:

  • P. l. atrox, известен като Американски пещерен лъв. Бил е широко разпространен в Америка от Аляска до Перу допреди повече от 10 000 години. Тази форма често е смятана за отделен подвид, но филогенетичните проучвания сочат, че това е подвид на лъва (Panthera leo). Това е един от най-големите изчезнали подвидове на лъва с приблизително 1,6 – 2,5 m дължина на тялото.
  • P. l. fossilis, известен като ранно- и средно-плейстоценски европейски пещерен лъв или мосбахски лъв. Живял е преди 500 000 години. Фосили са открити на територията на Германия и Италия. Той е по-голям по размери от африканския лъв и се доближава по размери на американския лъв.

Репродукция на скални рисунки на Пещерен лъв в пещерата Ласко

  • P. l. spelaea, известен като европейски пещерен лъв, евразийски пещерен лъв или късно-плейстоценски пещерен лъв. Живял е в Евразия в периода преди 300 000 до 10 000 години. Този подвид е известен от палеолитни пещерни рисунки, костни изделия и глинени изделия. Изобразяван е с изпъкнали уши, опашка завършваща с пискюл от косми и ивици по тялото подобно на тигър. Мъжките са имали зачатък или съвсем слабо развита грива.
  • P. l. vereshchagini, известен като иИзточносибирски или берингски пещерен лъв. Населявал е Якутия, Аляска и Юкон. Анализът на кости от него показва, че е сравнително по-едър ат европейския и по-дребен от американския пещерен лъв.
  • Преглед на изображението източник

    Отличителни белези

    Лъвът е второто по големина животно от семейство котки след тигъра. Съгласно височината в областта на холката той бива най-високата котка сред представителите на семейството. Продължителността на живота е 15 – 20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката, достига 60 km/h. С мощни крака, силни челюсти и дълги до 8 cm кучешки зъби лъвът може да повали и убие доста едра плячка. Окраската на лъвската козина варира от светлобежово до жълтеникаво, червеникаво или тъмнокафяво. Долната част в повечето случаи е по-светла, а пискюлът на опашката – черен. Цветът на гривата може да бъде от жълт до черен. Опашката завършва с черен пискюл от козина, чието предназначение е все още неизвестно. Пискюлът отсъства при раждането на лъвчето, оформя се около 5-ия месец, а около 7-мия вече е напълно развит. Малките лъвчета се раждат с кафяви розетки по тялото, подобно тези на леопарда. Въпреки че избледняват при израстването им могат да се наблюдават и при възрастни лъвици в областта на краката. Азиатските лъвове се различават от африканските по характерно оцветяване на коремната част и по-малка грива на мъжките. Лъвовете са единствените членове на семейство котки, които показват характерен полов диморфизъм. Най-съществената разлика между мъжките и женските лъвове е липсата на грива и пискюл на опашката при лъвиците. Представителите на двата пола допълнително са се специализирали и в изпълнението на различни роли в прайда. Лъвиците например са ловците в семейството и осигуряват храната. Мъжките са по-тромави и имат грива, което допълнително ги затруднява при лова. Цветът на гривата при мъжкия варира от жълтеникава до черна като обикновено потъмнява с напредване на възрастта.

    Средното тегло на мъжките достига между 150 и 260 kg (до 300 kg), докато при женските то варира между 120 и 182 kg. В Кения е отстрелян едър мъжки с тегло 272 kg. Дължината на тялото при лъвовете достига 170 – 250 cm, а при лъвиците – 140 – 175 cm. Опашката е дълга около 90 – 105 cm при мъжките и 70 – 100 cm при женските. Лъвовете проявяват склонност да показват вариация в телесното тегло в зависимост от околната среда и областта, която обитават. Например лъвовете в южната част на Африка са склонни да бъдат с около 5% по-тежки от тези в източната част на континента. Дължината на главата при мъжките е между 170 и 250 cm, а при женските 140 – 175 cm. Черепът на лъва е много близък до този на тигъра с тази разлика, че в предната си част е по-сплескан и притежава по-къса посторбитална област. Височината в областта на рамото е около 123 cm при мъжкште и 107 cm при женските. В плен лъвовете проявяват склонност да стават по-едри и по-тежки. Най-тежкият известен лъв е мъжки на име Симба, от зоопарка в Колчестър, който през 1970 г. е тежал 375 kg.

    Индийският подвид обикновено е по-дребен на ръст от африканските си роднини. Теглото му е 160 – 190 kg при мъжките и 110 — 120 kg при женските, но могат да бъдат и по-едри. Гривата при мъжките не е така гъста и приляга плътно назад към тялото при което изглежда като зализана. Този подвид и с по-приземно тяло, при което се създава впечатление, че е по дребен в сравнение с африканските подвидове.

    Начин на живот

    Лъвовете са единствения вид котки, които живеят групово. Те се хранят като убиват плячката си. Семейната група, наречена прайд се състои от 1 до 4 мъжки (най-често 1 – 2, обикновено братя) и от три до десет женски (в някои случаи и повече). Големината на прайда зависи от територията и хранителните ресурси в нея. Лъвиците по принцип са роднини помежду си – майки, дъщери, сестри или „братовчедки“. Обикновено женските ловуват, а мъжките се грижат за сигурността на прайда си. Всеки клан заема територия от около 10 – 25 km², като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. По-голямата част от деня лъвът прекарва в сън, а ловува в хладните часове – привечер или нощем. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 – 18 часа в денонощието.

    Мъжките лъвчета, навършили две години, биват изгонвани от прайда с оглед лъвът-водач да не бъде изместен. Ако той се смени обаче, новият водач избива всички малки лъвчета, така че лъвиците да отглеждат само неговото потомство. Женските не го приемат докато не забременеят от него. При лов лъвовете могат до развият скорост до 58 – 60 km/h, но за кратко.

    Преглед на изображението източник

    Размножаване

    Лъвът се размножава в края на сухия сезон. Полова зрялост при женските настъпва на четири годишна възраст. Чифтосването продължава няколко дни, като двойката може да се съвокуплява до 40 пъти на ден. Подобно на всички котки овулацията настъпва по време на полов акт вследствие на дразненето на кукичките на пениса при мъжките. Лъвицата може да се съвокуплява с повече от един мъжки. Лъвовете възпроизвеждат много добре в плен.

    След бременност, траеща около три и половина месеца, лъвицата ражда средно по четири лъвчета, поне половината, от които обикновено не оцеляват. Ражда на усамотено място далеч от прайда в дупка на земята или в закътано от дървета или камъни място. Малките са слепи и безпомощни с видими петна по козината. В началото (до 6 – 7 месец) лъвчетата се хранят само с мляко, но скоро майката започва да им дава и полусмляна храна. Лъвицата се грижи за малките две години, като през втората половина от този период ги учи да ловуват.

    Здравни проблеми

    Най-често лъвовете биват нападани от ектопаразити. Такива са кърлежите, които се залавят и пробиват кожата в областта на ушите, врата и слабините.[40][41] През 1962 г. лъвовете от кратера на Нгоронгоро са нападнати от мухата Stomoxys calcitrans. Мухите наранили големи части от кожата, появили се огромни рани и общо изтощение на тялото. В резултат на нападенията много лъвове измрели, други напуснали кратера. Като резултат от това накрая от 70 лъва останали само 15. При подобна инвазия през 2001 г. загиват шест лъва. В изпражнения на лъвове е констатирано обсеменяване с тении. Лъвовете са краен гостоприемник на паразитите, след като поглъщат ларвната му форма посредством заразено месо на антилопи.Инфекциозните заболявания се срещат основно сред лъвове отглеждани в плен. Домашните кучета и други хищници са причина за разпространението на гана и инфекциозен перитонит. През 1994 г. много лъвове в национален парк Серенгети заболяват и умират от гана вследствие на развитие и усложняване на неврологични симптоми.

    Лъвът в културата

    В символиката

    Лъвът често се нарича Царят на животните. В европейската традиция той е символ на мощ и сила, въплъщаващ силата на слънцето и огъня. В хералдиката той символизира кралското достойнство и благородство. В страните от Югоизточна Азия от древността съществува особен, силно митологичен и стилизиран образ на лъва. Той слабо наподобява на истинския лъв и по-скоро напомня на митично същество. Той символизира могъществото и успеха на царската власт и сила. Статуи на тези лъвове са поставяни като стражи пред императорските спални, правителствените резиденции, административни здания и култови съоръжения. В днешно време той е атрибут, поставян на входовете на будистките храмове и шинтоистки светилища.

    Преглед на изображението източник

Голяма Панда

Голямата панда, наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял бозайник от семейство Мечкови (Ursidae), който се среща в гористите местности в Западен и Централен Китай. Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечки. Имало е предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките. Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Обитава планинските бамбукови гори. Денят на пандата се чества на 30-ти ноември.

Преглед на изображението източник

Общи сведения

Голямата панда достига на дължина 120 -150 см и тежи около 30 до 160 кг. Опашката и е дълга около 12 см. Има отличителна окраска, като козината и е гъста и мръсно бяла. През плешките и предните крака минава широка черна ивица. Задните крака са черни, има черни петънца по ушите и около очите. Храни се предимно с бамбук и може да хваща филизи и листа на това растение с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната система е като на месоядно животно, така че голямата панда не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това пандата трябва да консумира огромни количества бамбук, за да се нахрани. Средно една панда яде 15 – 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя на този процес 10 – 12 часа. За разлика от тях, уловените от човека панди се хранят със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци.

Разпространение

Йезуитският мисионер и естествоизпитател Арман Давид открива козина и кости от панда през 1869 г. и ги изпраща в Париж, като дава на пандата името Ursus melanoleucus, което означава в превод „черно-бяла мечка“. За първи път европейци се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913 – 1915 г. Голямата панда някога е обитавала големи площи в Китай и Бирма, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията на вида до няколко малки и усамотени бамбукови гори. Те се намират основно в планинските райони в Съчуан в Китай, но също и в съседните области Гансу и Шънси и източния дял на тибетските високопланински области. Пандата е определена за застрашен вид като по-малко от 1000 индивида живеят днес в природата, а около 100 се държат в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати.

Преглед на изображението източник

Начин на живот и хранене

Голямата панда има тежка походка на земята, но се катери пъргаво по дърветата. Живее поединично освен по време на размножителния период. Голямата панда се храни с бамбукови филизи и корени. С изсичането на бамбуковите гори, пандите стават все по-застрашени от изчезване.

Размножаване

Размножава се в периода март-май, като бременността трае 122 – 163 дни. През август или септември се раждат 1 – 2 малки. Бебетата са много малки, раждат се слепи и имат слабо окосмяване. Тежат само 100 г, като майката се грижи за безпомощното и неподвижно пеленаче като го притиска към гърдите си с големите си предни лапи. Малкото на пандата отваря очите си около 45 дни след раждането си и започва да пълзи след още около 30 дни, когато растежът се засилва. Започва да се храни с бамбук, когато е на 5 месеца, и става самостоятелна на 18 месеца. Достига полова зрялост на 6 или 7 години. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Така че тези индивиди не могат да заменят другите индивиди, които са убити от бракониери или са застрашени сериозно от загубата на подходящи условия за живот.

Допълнителни сведения

Уловена, голямата панда прави номера, които се радват на вниманието на зрителите. Въпреки това, пандата е всъщност в известна степен сприхава и избухлива. Китайското правителство си е създало практика да подарява или да дава назаем големи панди на други държави в знак на приятелско отношение. Су-Лин, първата голяма панда, показана на запад, достига САЩ като бебе през 1936, и до смъртта си през 1938 е една от най-популярните атракции в зоопарка Брукфийлд близо до Чикаго. Две други големи панди – една мъжка и една женска – са подарени на САЩ от китайското правителство през 1972. Те са настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Оттогава насам още няколко зоопаркове са получавали панди, като китайците са разрешили само 40 панди да напуснат родната им земя. Пандите са застрашен вид.

Преглед на изображението източник

Коала

Коалата двуутробно растителноядно животно, живеещо по дърветата само и единствено в Австралия. Тя е единственият запазен представител на семейство Коалови (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета, които също се срещат само в саваните в Австралия. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.

Преглед на изображението източник

Разпространение и местообитания

Ареалът на разпространение на коалата приблизително съвпада към този от 1750 г. в годините на откриване на австралийския континент. Днес обаче е силно фрагментиран в резултат на масово им избиване в началото на 20-ти век и намаляване на местообитанията. В Куинсланд например благодарение на разрастването на населените места ареалът се е смалил с около 30%.

Той започва от север при платото Атертън в Куинсланд, преминава през Нови Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щатите Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. В тази дълга около 2500 km ивица на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.

В началото на 20-ти век южните популации почти били изтребени от хората с цел добив на ценните кожи. След забраната за отстрел на много места коалите били реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и района около Аделаида. Коали били интродуцирани и на нови места като поречието на река Мъри и още 12 острова като най-големите от тях са Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик. На местата където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани генетичното разнообразие на индивидите е много малко, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малко привнесени индивида.

Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия преди около 10 хил. години.

Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни общности обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата.

Еволюция

Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство Vombatidae. Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства сред които тези на торбестите тапири, торбестите лъвове и гигантските вомбати са част от подразред Vombatiformes на разред Двурезцови торбести.Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове кенгура и посуми. Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни, а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на еоцена.

Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство Phascolarctidae, което включва още няколко фосилни родове и видове. През олигоцен и миоцен коалите от семейството са обитавали дъждовни гори и не са били така високоспециализирани към храната си. Някои видове като Nimiokoala greystanesi и няколко от род Perikoala са били по размер приблизително колкото на коалата. Други видове като тези от род Litokoala са били почти наполовина по-дребни от нея. Подобно на съвременния вид и праисторическите имат добре развити ушни структури, което предполага издаването на звуци надалеч и уседнал начин на живот. През миоцен Австралия започва да става все по-сух континент, което води до намаляване на дъждовните гори и постепенната им замяна с гори от евкалиптови видове. Така в късен миоцен родът Phascolarctos се отделя еволюционно от Litokoala и представителите му придобиват няколко адаптивни изменения, които им позволяват да преминат на евкалиптова диета. Това са изместване на небцето в посока към предната част на черепа, големи кътници и предкътници, малка криловидна трапчинка (Fossa pterygoidea)и по-голяма диастема между дъвкателните зъби и резците.

През плиоцен и плейстоцен, когато Австралия претърпява сериозни промени в климата и растителния свят видовете от семейството на коалите стават по-едро. Вероятно коалата (P. cinereus) е възникнала като джуджевидна форма на гигантската коала (P. stirtoni). Подобно намаляване на размерите на тялото при големите бозайници е възникнало като феномен в дивия свят във времето на късен плейстоцен като се приема, че няколко съвременни австралийски бозайници като валабито Macropus agilis са възникнали в резултат от подобно вджуджаване. Проучване от 2008 г. поставя под въпрос подобна хипотеза като изказва мнение, че двата вида P. cinereus и P. stirtoni са били симпатрични видове от средата до края на плейстоцен, а вероятно това е било факт още от ранен плиоцен. Най-ранните фосилни находки от съвреминните коали са открити от среден плейстоцен.

Размножаване

Отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 mm. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето коалата прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде. Коалите не пият вода – набавят си всичко, което им е необходимо, от евкалиптовите листа. Размножителният период на коалите е от декември до март. Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове. На тегло варират от 5 до 15 кг. Бременността при коалите е 35 дни.

 

Преглед на изображението източник

Тигър

Тигърът  е най-едрият хищник от семейство Котки и третият най-едър хищник на земята след полярната мечка и кафявата мечка. Тигрите имат характерна оранжева козина на черни ивици. Съществува обаче и подвид на бенгалския тигър, който е бял на черни ивици.

Преглед на изображението източник

Разпространение

Тигрите са били разпространени в цяла Азия – от Турция на запад до източното крайбрежие на Русия. През последните 100 години са изгубили 93% от територията си. Днес оставащите 6 подвида са обявени за застрашени. На свобода има между 3 062 и 3 948 индивида, като в началото на ХХ век са били около 100 000. Повечето популации са изолирани една от друга. Тигрите обитават по-малко от 1 184 911 km², което е спад от 41% спрямо 1990 г.

Тигърът е националното животно на Бангладеш, Индия, Виетнам, Малайзия и Южна Корея

Начин на живот и хранене

Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, елени, биволи, крокодили, мечки, вълци, лосове, диви свине, но напада и убива хора.

Макар и много редки, има известни случаи и на убити възрастни носорози от тигър. През размножителния период тигрите стават изключително агресивни и нерядко мъжките тигри изразяват перчене пред женските, като безмилостно нападат всичко на пътя си, дори и слонове. Тези зрелищни битки продължават с часове, понякога тигърът се бори с животното цяла нощ, докато не го убие. Такъв е случаят в Национален парк Дудхва в Индия, където след часове на борба тигър убива 35-годишен носорог. Възрастен носорог е убит от тигър и в Национален парк Assam’s Kaziranga в Индия, където всяка година отделно има убити и по 15 – 20 млади носорози от тигри.

В Национален парк Silent Valley има случай на два убити слона от тигри. Описани са малко над 40 случая на тежки битки между мечки и тигри, като в тях смъртността е почти равна, но все пак в тези битки тигрите по-често убиват мечки. Знаейки силата си, двата хищника гледат да се избягват. В Сибир има няколко случая на убити мечки от тигри, дори от тигрици. През май месец 1951 г. до река Татибе е открита убита възрастна мечка от тигрица. При друг описан случай тежък около 200 kg тигър нападнал над 2 пъти по-тежка кафява мечка и след дълга борба накрая тигърът убил мечката.

В книгата от 1882 г. „13 години сред дивите зверове на Индия“ авторът Г. П. Сандерсън пише за случаи, в които тигри дебнат възрастни мечки и с едно хвърляне върху тях и силно захапване за врата ги повалят и убиват. В книгата „Манджурският тигър“ на Н. А. Байков се твърди, че не е никакъв проблем тигър да нападне и убие възрастна кафява мечка, като по-малките черни мечки дори се катерят по дърветата и така бягат от хватката на тигрите. Известни са и още 8 нападения над възрастни мечки от тигър на име Дейл, който при всяко едно от нападенията си убивал мечката. Все пак има и изключително редки случаи, при които двата хищника си споделят убитата храна. Както тигриците позволяват на мечка да се доближи и да яде от плячката им, така и мечките позволяват, макар също много рядко, на тигър да яде заедно с тях от плячката им. Но е доказано, че никога мечки не приближават мъжки тигри, надявайки се те да споделят убитата храна с тях.

Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Проявява се също така и като голям самотник и не понася компания на себеподобни. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец. На свобода живее около 15 години, но в зоологическите градини не са редки случаите на 20 – 25-годишни тигри.

Разпространен е в Югоизточна Азия, на полуостров Индустан, в залесени места, край водоеми.

Преглед на изображението източник

Допълнителни сведения

Тигър в зоопарк Стара Загора

Вписан е в Червения списък на световнозастрашените видове.

Южнокитайският тигър е по-малък от бенгалския. Има по-къси и по-широки резки. Мъжкият индивид е с дължина от 2,3 до 2,6 m и тежи 130 до 180 kg. Женските са с дължина на тялото от 2,2 до 2,4 m и тежат от 100 до 110 kg. Храни се с едър рогат добитък, елени и диви прасета. Малко се знае за размножителния му цикъл. Среща се в централен и източен Китай, смята се че южнокитайският тигър е прародител на всички останали тигри. Този вид тигър е изложен на голяма опасност, има на свобода около 30 – 40 индивида, още толкова има в зоопаркове. Преди 40 години е имало 4 000 тигри, но те са безпощадно избивани заради традиционната китайска медицина. Живее 10 – 15 години.

Малко тигърче

Суматранския тигър е най-малкият от всички, което улеснява придвижването му в плътната тропическа джунгла. На външен вид са по-тъмни, резките са широки и плътно разредени, предните му крака за разлика от сибирския тигър са раирани. Зад главата имат по-дълга козина, която образува нещо като нашийник. Дължината на мъжките индивиди варира от 2,2 до 2,5 m и тежат от 100 до 140 kg, женските са с дължина на тялото от 2,15 до 2,30 m, тежат 75 – 110 kg. Храни се с див едър добитък, глигани, елени. Бременността трае около 100 дни, женската ражда от 1 до 5 малки на всеки 2 – 3 години, те са сляпородени. След 6-я месец се учат да ловуват, а 7 – 8 месеца по-късно са готови да станат самостоятелни. Среща се само на остров Суматра, в гъстата джунгла. Диапазонът на действие на суматранския тигър не е известен, въпреки това плътността на тигрите е приета да е 4 – 5 възрастни на 100 km². Застрашен вид, на свобода има около 400 – 500 тигри и още около 200 в зоопаркове по света, живее около 15 години. Причина за това е развитието на селското стопанство на острова и изсичането на горите. На остров Суматра има 5 национални парка където живеят тези 400 – 500 индивида. Докато ловуват могат да развият скорост 55 km/

Преглед на изображението източник

Подвидове

Предполагаем външен вид на „малтийски“ или „син“ тигър (термин, използван за домашни котки със синьо-сив цвят). Компютърно променени цветове на животното.

Съвременни:

Изчезнали:

  • Балийски тигър (Panthera tigris balica) – изчезнал в началото на XX век
  • Каспийски тигър (Panthera tigris virgata) – подвид на сибирския тигър; изчезнал в ареала си, но има планове популацията да се възстанови
  • Южнокитайски тигър (Panthera tigris amoyensis) – изчезнал в дивата природа (2009 – 2010 г.)
  • Преглед на изображението източник

Ягуар

Ягуарът ) е животно от семейство Котки. Той е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след лъва и тигъра). Неговото име идва от Южноамериканската индианска (най-вероятно от езика тупинамба) дума „jaguarete“, която означава „звяр“, като наставката „ete“ означава „истински“. Често го бъркат с леопарда, но той е по-голям, с широка глава и по-къси крака и опашка. Всъщност според начина си на живот и по средата, която обитава, ягуарът повече прилича на тигъра. Има силно набито тяло, дълбок гръден кош и къси стабилни крака. Ушите му са закръглени. Има слабо бледо петно на гърба. Големите очи са златно червеникавокафяви с кръгла зеница. Съществуват и черни ягуари.

Преглед на изображението източник

Съществуват общо 7 вида ягуари.

Размери

Ягуар в зоопарк Стара Загора

Ягуарът е третата най-едра котка в света след тигъра и лъва. При различните видове размерите варират в сравнително големи граници. Най-дребни са мексиканските ягуари, които са дълги до 1,6 m и тежат 50 kg, а най-едри са амазонските ягуари, живеещи в басейна на Амазонка и в Пантанал. Възрастните амазонски ягуари достигат 2,3 m дължина и тегло над 160 kg.

Рекорден по размери засега е ягуар, уловен в Гаяна, близо до границата с Венецуела, който е тежал 213 kg.

Разпространение

Черен ягуар в Белиз

Среща се единствено в Америка – почти из цяла Южна и Централна Америка. Големи популации в Централна Америка има в Мексико (полуостров Юкатан), Белиз, Хондурас, Гватемала и Коста Рика (полуостров Оса). Най-големите популации се наблюдават в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия. Най-характерните местообитания на ягуарите са тропически джунгли, в по-малка степен – засушливи места, обраснали с храсталаци, пасища. Понякога те се появяват в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.

Преглед на изображението източник

Начин на живот и хранене

Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на земята, но може да плува много добре. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Ягуарът не може да бъде определен като нощен или дневен ловец. Мощната челюст на ягуара, с която прегризва черепа на жертвата си му позволява да яде животни като каймани и костенурки. Обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът обикновено захапва животните не за врата, а за черепа. Плячката на ягуара е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари (вид диво прасе), агути и капибара (най-големият гризач в света). Ягуарът напада и едри тапири, когато те идват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и някои дребни животни.

Ягуарът е сред животните, които годишно убиват най-много хора в Южна Америка и често напада домашните животни. Причината за това е изсичането на горите, на чието място се застрояват населени места или ферми, които навлизат в жизнената среда на ягуарите. В много редките случаи, когато ягуарите живеят на групи, или по време на брачният им период, ягуарите използват сложна и разнообразна комбинация от звуци, ръмжене и мяукания, с различна сложност, продължителност и интонация като средство за общуване в групата, или по време на брачните игри.

Размножаване

В природата мъжките и женските ягуари се срещат само с цел чифтосване. След това мъжкият напуска женската.

След 100 – 110 дни бременност тя ражда от 1 до 4 малки. При раждането те са слепи и телесната им маса е 700 – 900 г. На около шестмесечна възраст тръгват с майка си на лов. Остават с нея около две години, след което тръгват да търсят собствена ловна територия. Достигат полова зрялост около третата си година.

Преглед на изображението източник

Допълнителни сведения

Ягуарът няма причина да се страхува от нито едно животно освен от човека. За нещастие често е убиван от бракониери заради кожата си. Това е проблем и до днес. С по-малко и по-малко дива плячка, налична за тях, ягуарите започват да се хранят с добитък. Затова често фермерите ги избиват или тровят. От всички големи котки, ягуарите са най-неуловимите и най-малко изучени.

Днес ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу. Все повече от местата, където живеят ягуари, се превръщат в резервати – един от най-красивите от тях е „Ула – Ула“ в Боливия. Нещо повече, правят се сериозни крачки към създаването на трансгранични защитени територии. Чудесен пример за това е Зеленият коридор между Аржентина и Бразилия.

Въпреки че ягуарът е сред най-дълго живеещите котки, учените срещат доста трудности в проследяването му в естествената му среда. Правят се и опити за връщането на вече заловени ягуари обратно в дивите им местообитания – до момента от 95 ягуара от различни зоологически градини в САЩ са върнати на свобода и се следят 22 ягуара. Целта на тази програма е да бъдат пуснати 120 ягуара, чието движение да се следи чрез радиотелеметрия.

Според International Species Information в света (невъзможно) има 292 ягуара, а още 100 има в зоологически градини в САЩ. Доколко са точни тези данни не можем да преценим, но без съмнение ягуарът е една от най-редките диви котки на планетата ни. През 90-те години ягуарът често се срещал в Аризона, чак до Гранд Каньон и някой съседни щати, но безогледният лов ги е довел почти до пълно изчезване от Щатите. Днес около 150 – 200 екземпляра живеят около района на град Тусон, Аризона.

Преглед на изображението източник
Този сайт е част от мрежата от сайтове на училища www.daskalo.com. Направете и вие сайт на вашето училище напълно безплатно.