Филмът е визуален разказ, реализиран чрез бързо сменящи се изображения, леко различни едни от други и прожектирани със скорост 24 в секунда. Тези отделни изображения се наричат кадри. Зрителят не може да забележи смяната на кадрите, тъй като човешкото око продължава да възприема всяко изображение в продължение на частица от секундата след изчезването на неговия източник. Именно бързото показване на кадрите, персистенцията на ретината, фи ефектът и прожекционните техники предизвикват илюзията за непрекъснато движение. Този ефект се постига чрез записване на поредица от фотографски снимки, чрез използване на анимация или чрез други техники за визуални ефекти. Филмите най-често са предназначени за показване по телевизията или в кината.
