Появяването на цветове в киното има различен ефект от появяването на звука. Появата на звука практически унищожава нямото кино, докато цветът има ограничено влияние: черно-белите филми продължават да съществуват, поне за определен период от време заедно с цветните. Първият игрален филм, заснет в цвят в киното е от 1935 година„Беки Шарп“ от Рубен Мамулян. Едва към края на 1960-те цветните филми се налагат 
окончателно въпреки че някои филми все още се заснемат в черно и бяло от естетически и художествени съображения, като „Ръсти Джеймс“ на Франсис Форд Копола или „Разяреният бик“ от Мартин Скорсезе.
Подобно на звука, различни решения са предложени за преодоляване на липсата на цветове, дори преди 1900 г. В началото на киното може да се спомене Емил Рейно, който благодарение на своя оптичен театър, предлага на обществеността анимационни герои още през 1892 година.. През 1897 година Жорж Мелиес оцветява ръчно покадрово филмите си. През 1906 г. Pathé създава фабрика за оцветяване за филмите си.
Анри Фурел, който е отговорен за оцветяване на филмите в Pathé решава да механизира процеса и прави заявка за патент на 22 октомври 1906 година: със система от камери, машината възпроизвежда жестовете на оцветителите. Системата по-късно е подобрена, и окончателният патент е подаден на 19 август 1908 г.
Друг метод се предлага на пазара в 1911 г. на Kinemacolor, разработен в Англия от Чарлз Ърбан. Идеята е да се използва камера, чийто затвор е заменен с червено-оранжев филтър и синьо-зелен филтър. Прожекторът със същия затвор позволява да се възпроизведат цветовете. Следват много други изобретения и нововъведения, като chronochrome, Technicolor или Eastmancolor.
