Обзет от тъмни мисли,
ти цял живот си тлял
Повален от думи орисни,
Си тъжни песни пял
Съкрушен от любовта,
сърцето ти е паднало на колене
Вярващ в чиста висота,
болката си носиш на рамене
Ала в края има светлина,
небрежно с топлина те гали
Носи мир и тишина,
над вечните пожари
Ти небрежно се оставяш,
свободно в нейните ръце
А то попива твърди сълзи,
по умореното лице
Унася те в сън вековен,
кърпи рани и мечти
Говори с глас благороден:
„Лани , но веч свободен си и ти!“
Теодор Йорданов
