Надеждата
Тоталният мрак. Не този , който е победим от светлината , не , мракът от който човек не може да излезе .Силната му прегръдка се вкопчва в теб и не те оставя до края.Ти седиш сам и приемаш случилото се като нормално, но знаеш , че отвъд твоите представи съществува решение.
Безкомпромисната съдба те поваля на земята и те принуждава да станеш неин роб , но далеч , усещаш топлината на идващият мир. Протягаш ръка а тя се приближава все повече и повече докато не те обгръща изцяло. Топлата прегръдка на приятелството.
Ти седиш , втренчил се в нея , искащ да научиш всички нейни тайни и страни, но тя винаги те изненадва с нещо ново. В следващият момент, до това прекрасно лице , вече уморено да бъде само се изяснява още една сянка. Тази сянка е орис и благословия, тя е както топла , така и студена . Това е образът на Любовта . Любовта е нещо сравнимо с приятелството , но в нея ти губиш себе си в замяна на ново , по добро същество , способно само да обича и да се радва на живота…
Теодор Йорданов
28.11.2017
