Базилика „Санта Мария дел Фиоре”
„Санта Мария дел Фиоре” е четвъртата по големина в света катедрала, която е забележителна с „Кулата на Джото” и със своя невероятно смел за времето си купол (дело на Брунелески), който е един от безспорните шедьоври на ренесансовото изкуство. Той е двойно-черупчест сферичен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата „Свети Петър“ в Рим. Камбаните на катедралата са проектирани от Джото, който е погребан в „Санта Мария дел Фиоре”.
Катедралата е разположена на север от площада „Синьория”. Нейното построяване е започнато от скулптора Арнолфо ди Камбио през 1296 г. По-късно много флорентински майстори продължават изграждането й в рамките на следващите 100-150 години. Прословутата „Камбанария на Джото” е завършена през 1334 г.
Огромният осмоъгълен купол на „Санта Мария дел Фиоре” издигнат от Брунелески през 1420-1436 г. е един от символите, емблема на Флоренция. Медната сфера на върха на купола е поставена от Верокио /Verrocchio/ през 1472 г. Куполът впечатлява със строгите си геометрични форми и съвършени пропорции. В началото на XV век Филипо Брунелески, по това време скулптор и златар, се заема да прави скулптурите, украсяващи катедралата. Брунелески постепенно започва да проектира кубето парче по парче. Той представя тухлен макет на купола в мащаб 1:12, а изграждането му в реални размери става през периода 1420-1436 г. Пред катедралата се намира и „Баптистерия Сан Джовани”, чиято източна порта е изработена от злато и изобразява библейски персонажи от Стария завет. В катедралата се е намирала и една от най-известните композиции на Микеланджело „Пиета”, изобразяваща свалянето на Исус от кръста.
