Преди
мство, крадец, надежда, шанс, начало, край.
Израснала съм през океан от по-голямата част от семейството си и технологиите винаги са били моят начин да общувам с любимите си хора. Това за мен е предимство, което никой друг век не е имал и съм благодарна на времето, в което съм се родила.
И все пак виждам последиците. Времето, което ни е откраднато от светещите екрани. Моментите с хората до нас, които сме заменили така лесно. За спомени в пиксели.
Мрежата е моята надежда. Думата е много точна – мрежа. Като паяжина която свързва всички ни: култури, възраст, пол, идеи,мечти, работа, приятелства, семейства, страни…
За мен това е нашият шанс. Шансът на човечеството за световен мир и универсално добро, шанс за единство, разбиране и толерантност.
Живея в ера на едно ново начало. Започването на нещо, което ще остане в историята като технологичната революция.
Като всяко начало, това е и един край на нещо минало. Но в това няма нищо страшно,нито лошо. C’est la vie.
Вярвам в хората.Знам, че винаги вървим нагоре, към по-добро. Човекът никога не е спирал да се усъвършенства като личност. Колко от нас приемат убийството, робството, изнасилването за нещо нормално? Да, има ги все още, но някога са били нормата, сега са изключението. Колко още предстои да напредваме, не знам, но знам, че ще напредваме, докато ни има. Каменна ера, Античност, Ренесанс, Просветление, Ново време…За моето време, това е дигитализацията.