Интернетът промени до основи нашия свят. Преобърна го на 180 градуса. В днешни дни е трудно да живееш без нуждата от него. Той толкова е навлязъл в нашето ежедневие, че не можеш да работиш каквото и да е без минимални компютърни и Интернет умения. Всяка една държавна агенция, занимаваща се със съхраняване и обработка на данни е поела път на дигитализация. Големите складове с множество папки и архиви отдавна са затворени и цялата информация е побрана в хард диск или се намира някакво ново измерение, което ние не разбираме и не можем да си представим- Интернет пространството.
С развитието и на „умните телефони“ ние хората можем да правим почти всичко с минимални усилия на пръстите си. Като например проверяване на банковата сметка, превод и трансфер на пари, създаване на файлове и сайтове, а дори и пускане на щорите и пералнята. Не мога да си представя в бъдеще как нито едно домашно задължение ще изисква дори минимални усилия. Дигитализацията много улеснява нашия живот, позволява ни да вършим неща, които преди са ни отнемали дни, за секунди. Дали обаче тя ни помага, или ни прави по-мързеливи?
Отговорите на тези въпроси се крият във всеки един от нас. Ние решаваме дали да извлечем най-доброто от „дигитализираното“ ни ежедневие, или просто да мързелуваме и да навлизаме все повече във виртуалния свят и да спрем да живеем в реалността. Разбира се дигитализацията е много важна за развитието на децата и учениците. Тъй като новото поколение е по-самостоятелно и по-трудно му се задържа вниманието, е нужно старите методи на обучение да се променят до основи, защото те вече не действат на сегашните ученици. Използването на интерактивни дъски, таблети и ученето чрез игри би помогнало на младите мислители да харесват училището като цяло. При студентите проблема е, че те учат по стари учебници и са длъжни да помнят информация, която не е актуална и не се използва и то само защото определени хора, които се занимават с това, не искат да сменят материалите. Университетите не са поели път на дигитализация все още и затова нашите студенти предпочитат да учат в чужбина, където вместо да се оставят на въображението, могат да видят дигитално. Например в университета по медицина в София много от анатомичните особености, които учат не могат да ги видят нагледно и трябва да си ги представят, докато в Германия всеки студент си има собствен компютър, на който може да огледа сърце в 3D вариант и да види всяка негова особеност, описана в дебелите анатомични книги.
Въпреки всичко казано по-горе дигитализацията в България се развива с бързи темпове и един ден ще достигне скоростта на някои от западноевропейските държави .
Сложно е да съберем дигитализация в едно изречение, тъй като тя е далеч по-всеобхватна от интернет и смартфоните. Но ако наистина потърсим просто определение, то не трябва да търсим далеч. Дигитализацията е възможността да правим всичко това, което вече е познато на човечеството, но виртуално, неогрничено и навсякъде.
При създаването си през 1961 г. френската гимназия се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в центъра на София, в сградата на 9-та политехническа гимназия. Последният випуск на политехническата гимназия завършва през 1965 г. и гимназията остава 9-та Френска езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, които през 1991 г. са преместени в новосъздадената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.
Денят, в който почитаме жените, майките, бабите-8 март, един прекрасен празник, изпълнен с много усмивки и цветя. Ден, в който жените се чувстват най- обичани. Този празник е прекрасен, но жените не трябва да бъдат обгрижвани и да се чувстват специални само на този ден. Показвайте всеки ден на жените си, на майките си, на бабите си, че ги обичате и че са важни за вас!
