Тилацинът  е най-големият известен  двуутробен  хищник. Той е обитавал земите на Австралия и Нова Гвинея, и изчезва като вид през 20 век. Известен също с названието “тасманийски тигър“- поради тигровите шарки, разположени на гърба му. Това е последният съществувал член на рода Thylacinus, въпреки че са открити вкаменелости на вида, датиращи от началото на Миоцена.
Тасманийският тигър е  изчезнал на австралийския континент хиляди години  преди да се заселят европейците на континента, но оцелял на остров Тасмания, заедно с няколко други ендемични видове, като например тасманийския дявол. Интензивното му преследване и убиване води до застрашаване на вида от изчезване. Въпреки че официално е класифициран като изчезнал вид, все още се съобщава, че е забелязван.

Тиранозавърът  Рекс е най-големият хищник на всички времена, с внушителни размери  около 13 метра дължина, 4 метра височина и тегло над 7 тона. Подобно на другите тиранозаври, така и този е двукрак хищник, с масивен череп, балансиран от дълга, тежка опашка. В сравнение с големите и мощни задни крайници, предните са по-малки и тънки, всеки с по два пръста.

Фосили на тиранозавър Рекс  са открити в северноамерикански скални образувания, датиращи от последните 3 милиона години на периода Креда, приблизително преди 68.5 –  65.5 милиона години. Той е сред последните съществуващи видове динозаври от периода преди Масовото измиране Креда – Терциер. Идентифицирани са повече от 30 екземпляра на тиранозавър Рекс, някои от които с  почти цели скелети. Някои изследователи дори открили и меки тъкани. Наличието на фосилен материал позволява значителни научни изследвания в областта на биологията, историята и биомеханиката.

Богомолките са родственици с хлебарките. Имат много добър камуфлаж и дълго време могат да стоят неподвижни.Дължината на тялото на повечето от тях е между 40 и 80 mm. Най – малките богомолки са представителите на род Mantoida от Южна Америка, чийто най – малък вид е Mantoida tenuis – само 12 mm. Най – големите са от род Toxodera и Ischnomantis с почти 160 mm.Повечето богомолки, като например Phyllocrania paradoxa и Hymenopus coronatus, са активни през деня. Изчакват дълго време докато жертвата им се приближи и я сграбчват със своите пипала. Други видове като Popa spurca, Eremiaphila и Heteronutarsus, които живеят в пустините и полупустините, тичат много бързо, преследват плячката и я заобикалят. Освен насекоми и паяци те могат да заловят скорпиони, малки змии, колибрита и дребни бозайници.

Пчелите са монофилетична група летящи насекоми от разред Ципокрили, представена от седем до девет семейства^[1], близкородствена на осите и мравките. Пчелите са насекоми участващи активно в опрашването на растенията и произвеждат пчелен восък. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели. Пчелите наброяват над 20 хиляди вида и вероятно съществуват нови неописани за науката видове. Обитават целия свят с изключение на Антарктида, а местообитанията им са изключително разнообразни, но винаги са свързани с наличието на цъфтящи растения.

Обикновеният паун е едра птица от семейство Фазанови. Тя е монотипен вид, характеризиращ се с наличието на множество цветови вариации в резултат на одомашняване и селекция от човека.Видът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри Ланка на надморска височина до 2000 m. Ареалът му на местообитание обхваща районите южно и източно от река Инд, в Джаму и Кашмир, източен Асам, южен Мизорам и целия Индийски полуостров. Обитава както джунгли и горски местности, така и обработваеми земи в близост до селищата.

Най-дребните видове птици принадлежат към това семейство. Видът „пчелно колибри“ тежи само 1,8 грама, а на дължина достига около 5 cm. Това го прави най-малката птица в света. Някои видове обаче имат значително по-едри размери, като например гигантското колибри (Patagona gigas), което е голямо колкото врабче. Краката са относително малки и неразвити. Опашката може да бъде с най-разнообразни размери и форма. Килът на гърдите е сравнително голям и добре развит.

Рисът е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ на най-северна ширина и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.

В много страни по света, включително и в България благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Ловния трофей са рогата му. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията.