Кирчо наш е ученик, слаб по Български език, много – много не чете, много писане не ще. Точки-бочки, запетаи той не знае… Пише „лъв“ на края с „ф“, пише „гъска“ с главно „Г“. Вместо „боб“ пише „поп“! Гладен ли е — хайде де, — та и буквите яде! Но веднъж сънува сън: хваща го урокът […]

Във пролетната нощ, люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний Твойте рани и тихо плакахме на сън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за свойте ястребови пръсти и стари каменни сърца. И ето: утрото е свежо, блестят грамади розов цвят, във млечносинята безбрежност ята от гълъби летят. […]