Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него — планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години. Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една равнина, наречена еклиптика. Четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) са по-малки и носят названието планети от земен тип. Те са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) се наричат газови гиганти. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий. Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на планетите от земен тип. Намиращите се извън орбитата на Нептун транснептунови обекти са съставени главно от замръзнали вода, амоняк и метан. В тези области има пет обекта, които са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като планети джуджета: Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида. Шест планети и три планети джуджета имат естествени спътници, а външните планети имат и пръстени от прах и други частици.
