Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа.
Изучаването на вселената е предмет на философията, както и науката космология, произлязла от физиката и астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Астероид

(от старогръцки ἀστήρ – звезда и εἶδος – като, във формата на) е неголямо планетоподобно небесно тяло на орбита около Слънцето. Астероидите се смятат още за малки планети или планетоиди, с размери, много по-малки от тези на същинските планети.
За повечето астероиди се смята, че са останки от протопланетарния диск преди 4,5 милиарда години, от който са формирани планетите, но не са погълнати от тях или изхвърлени извън Слънчевата система. Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс, на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.

Кометата (на старогръцки: κομήτης – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобна на астероид, но съставена предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.

Кометите се движат като правило по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон. Имат широк спектър на орбитални периоди, вариращи от няколко години до стотици хиляди години. Тези с малък период произхождат от Пояса на Кайпер, или свързания с него разпръснат диск, който се намира отвъд орбитата на Нептун. Тези с по-дълъг период произхождат от облака на Оорт – сферичен облак от ледени тела във външната Слънчева система, където температурите са достатъчно ниски да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди.

Метеоритът („огнебесгур“, „божа сгур“, „божа огнесгур“, „небесна шлака“) е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Метеоритите са главно каменни или железни тела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си през земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещ движещ се обект с видимо по-големи размери – това явление в астрономията се нарича болид. Това явление може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със силен звук (гръм). Интересен е фактът, че понякога нощем болидът може да освети местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултат на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки частици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане си метеорите образуват вдлъбнатини (кратери), размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.