Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето — звезда от главната последователност, спектрален клас G2. Слънцето съдържа 99,86% от масата на цялата система, поради което гравитацията му е определящ фактор за структурата на системата.Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето — газовите гиганти, — съдържат 99% от останалата маса, като само на Юпитер и Сатурн се падат повече от 90%.
Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири сравнително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в пояса на Кайпер. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области — вътрешна Слънчева система, включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и външна Слънчева система, включваща четирите газови гиганта. След откриването на пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.
Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в една равнина — равнината на еклиптиката (т.е. равнината на земната орбита). Орбитите на кометите и на обектите от Пояса на Кайпер често са наклонени под значителен ъгъл спрямо земната орбита. Освен това всички планети и повечето други обекти обикалят около Слънцето в посоката на околоосното му въртене — срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е Халеевата комета.
