Куба – покана за приятелство

za           Моето пътуване към Куба започна още през 2009 година. Тогава за първи път участвах в конкурса „Куба далечна и близка. През годините моето участие се изразяваше не толкова да спечеля, а по – скоро непрекъснато да търся и откривам все повече информация за Куба, нейната история, култура и прекрасните и хора. Участвах с различни теми и в различни категории. Написах две малки книжки „Моята първа книга за Куба“ и „Моята първа книга за Хосе Марти“. Представях мултимедийни презентации посветени на кубинската природа, история и култура. Разработих и реферати посветени на посещението на Фидел Кастро в моя роден град Карлово и кубинските танци. За цялостното ми участие през 2014 година Асоциацията за приятелство “България – Куба” и нейно превъзходителство Терасита Камачо ме наградиха с пътуване до Куба и участие в 44 Европейска бригада „Хосе Марти“ в периода 6 – 27 юли 2014 г.

      Бригадата бе в международния лагер „Хулио Антонио Мейя“ в близост до кубинската столица Хавана. Тези 22 дни се оказаха едни от най – прекрасните и невероятни за мен. Запознах се с приятели на кубинския народ от цяла Европа. Намерих много кубински приятели. Програмата на бригадата бе наситена и изключително добре и балансирано организарана. Потрудихме се на полето, но полската работа не ме затрудни, защото непрекъснато пеехме песни и се шегувахме помежду си. Всяка вечер имаше културна програма, която включваше показване на кубински филми, кубинска музика и танци. В Европейската вечер се представихме повече от успешно като изпълнихме една от най – затрогващите български народни песни „Девойко мари хубава“. Следобедите вземахме участие в различни конференции и семинари посветени на кубинската история и икономика. Незабравими ще останат за мен организираните екскурзии до столицата Хавана, Тринидад, Санкти Спиритус и невероятните плажове.

      Хората в Куба са гостоприемни, сърдечни, усмихнати, пеещи и танцуващи. Като чуят, че съм от България усмивките им стават още по – широки. Убедих се, че в сърцата на обикновените кубинци, дружбата с българския народ не е някакъв лозунг или остаряло клише, а нещо истинско и топло. Срещнах невероятни хора и създадох много приятелства с ловеца на крокодили, с кубински учител, с художник, със земеделски работници. Опитах кубинското конгри и мохито, а за да разберете вкуса на мангото, бананите, папаята /в Куба я наричат фрута бомба/ трябва да посетите Куба. Запазената девствена природа, истинският вкус на плодовете, отличното здравеопазване и сърдечните хора ще ви посрещнат на тази земя, ако един ден решите да си направите пътуване до Карибите. Вярвам, че това не беше моето последно кубинско приключение. Благодаря ти Куба! Благодаря на Асоциацията за приятелство “България – Куба” и нейният председател госпожа Станка Шопова. Благодаря на нейно превъзходителство Терасита Камачо – посланик на република Куба. Без тях моята кубинска приказка не би била възможна.

Дзаньо Минев ученик в СОУ „Христо Проданов“