Стихове за буквите и училището
Първокласници в стаята учат—
Първа песен високо звучи
С гласове размразени капчуци
И с очи – ранобудни лъчи.
Всяка буква прозорец отваря
С тебешира магичен и бял.
И със бисерни букви България
Озарява класа зашумял.
Първокласници в стаята учат –
На дъската изгряват цветя.
Първокласници пролетен ручей,
Първа песен и първа мечта!
Всичко първо е красиво.
Първа песен. Първи час.
Ала няма по-щастливо
От детето в първи клас.
Чанта – люлка за букваря.
И боички – за дъга!
Утрото врати отваря
И те води за ръка…
Бронзово звънче разсмива
Всички птичета край нас.
Вижте колко е красиво—
Да отиваш в първи клас.
Училище любимо,
Към тебе се стремя,
Щастлив съм, че те има
На нашата земя.
Ти учиш ме да пея,
Да пиша, да чета.
Със тебе аз живея,
Със тебе аз раста.
Обичам твойто име, училище добро.
Ти с песни надари ме,
С читанка, с перо.
Ах, като тебе няма
По цялата земя.
Единствено със мама
Аз знам да те сравня.
Какъв далечен път ни води
От братя Кирил и Методий
До пролетната майска шир,
До думичката: мама,
До думичката: мир!
Звучете в мили имена,
Буквички добри,
Една по една,
Две по две,
Три по три
А,бе, ве…
А, Б,В, – шепти буквара –
Той със мене разговаря
И ме води по света
вече мога да чета!
А е азбуката свята –
Дар от солунските братя.
Б – България! В ъв нея весел и щастлив живея.
В е връх във планината,който среща пръв зората.
Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.
Д—другарче без което нямам радост във сърцето.
Е – елхичка в светъл часи край нея Дядо Мраз.
Ж – жита узрели , златни сред полята благодатни.
З – със знания и книга надалече се достига.
И – игри , игри любими в летен зной и снежни зими.
К е клас задружен, дето сбира знания детето.
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!
Н – народът ни любим е,дал ни българското име.
О е обичта голяма и към татко, и към мама.
П е песента изпята в похода през планината.
Р пък радостта разгаря, че изучихме буквара.
С е свобода мечтана, от борците завещана.
Т – трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.
У – училище! Оттука блика изворът наука.
Ф е фар, пронизал мрака , пръв приятел на моряка.
Х –хорце игриво зная, гайда свири – аз играя!
Ц – цветя цъфтят в градина, както нашата родина
Ч – часовникът тик-така –бързай ще изпуснеш влака!
Ш – без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ – щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.
Ю – през юли е добре да отидеш на море.
Я е ярък небосвод,ясен път за цял народ!
Всички букви зная,
Мога да чета –
Те ще ми разказват
всичко за света.
Сладко ми нашепват
истина една –
вечно да обичам
родната страна
всички букви зная
мога да чета –
имам си прозорче
светло към света.
Сбогом мъничко букварче,
мой учителю любим!
Весело ми е, макар че
Трябва да се разделим!
Ти разказа ми А – Бе – Ве – то,
Тия чудни стъпалца
Към науката – където
Мамят нейните слънца.
И макар и да минавам
В клас по-горен, по-висок,
Никога не ще забравям
Твоя,
Първия урок!
